На избори с жълто паве на шията

Какви са шансовете на ГЕРБ да запази София?

Вече е ясно, че обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще има. То стана възможно, след като партията на Кирил Петков и Асен Василев промени мнението си за евентуално общо явяване на избори с ДБ и двамата лидери заговориха за обединение на “добрите сили”. Последва светкавична реакция – националните ръководства и на трите партии, съставляващи коалицията „Демократична България“, в спешен порядък взеха решения за започване на преговори за съвместни действия с ПП. Общите приоритети – борба с корупцията, радикална съдебна реформа и най-вече трайно прекратяване на хегемонията на ГЕРБ в управлението, очевидно са достатъчно силна спойка въпреки различията по важни за развитието на страната въпроси, като икономическата политика например.

Новото ОДС

Ако изключим от уравнението съгласуването на всички теми от преизборните програми, което на фона на голямата цел е оставено за по-късен етап, пред формациите в новото обединение стоят поне три важни въпроса. Първият от тях е как да се нарича коалицията? Налаганата в последно време от ПП реторика предполага те да настояват за завъртялото се вече в публичното пространство проектоиме „Обединение на добрите сили“ (ОДС). Не е ясно обаче какво е мнението на лидерите на трите партии в състава на „Демократична България“. След като им отне доста усилия да наложат името на собствената си коалиция на политическата сцена, логично е от тях да очакваме известна ревност към идентичността им.

Снимка: БГНЕС

Вторият важен въпрос е за определяне на квотите при реденето на листите и респективно при евентуално влизане в управлението на държавата. На пръв поглед задачата изглежда лесна. С помощта на резултатите от последните избори и калкулатор не е трудно да се сметне съотношението на силите. Ако обаче се влезе в детайлите на отделните избирателни райони, могат да се появят претенции. Задачата се усложнява още повече, ако в преговорите се включи и темата с ресорите, за които отделните формации в коалицията ще отговарят в бъдещото управление.

Местните избори като фактор

Третият въпрос, може би по-важен от другите два, е свързан с хоризонта на коалицията. Този въпрос не може да бъде оставен за преценка след като се видят резултатите на предстоящите избори. Избирателите ще искат още отсега да знаят дали трайността на съюза е въпрос на конюнктура. Още повече, след като вече е ясно, че през тази година ще ходим най-малко два пъти на избори – на 2 април за парламент и през октомври за кметове и общински съветници.

За неяснотата по този въпрос допринася и различният начин, по който отделните партии в „Демократична България“ взеха своите решения за преговори за общо явяване с ПП. Решението на Националния съвет на „Да, България“ изрично включва местните избори, докато в решенията на ДСБ и „Зелено движение“ такъв запис липсва. От друга страна, „Продължаваме Промяната“ заговориха за София и за необходимастта от голямо обединение с цел превземане на дългогодишната крепост на ГЕРБ. Те включиха в наратива си и новосъздадената партия на Борис Бонев „Спаси София“, както и учредената наскоро организация „Екипът на София“ на бившия директор на „Софияплан“ арх. Любо Георгиев.

София (не) е България

Така че, тъкмо София вероятно ще се окаже катализатор за дългосрочно сътрудничество на „добрите сили“ и клишето „София не е България“ може да се превърне в невярно от гледна точка на управлението на страната. Тоест столицата отново, както се е случвало и преди, ще се превърне в плацдарм към държавната власт.

Според повечето анализатори обща кандидатура на ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“ би била доминантен фаворит за кмет на столицата. При внимателна оценка на това кой точно да е кандидатът и при добре структурирана кампания този ход може да осигури и мнозинство в Общинския съвет. Нещо, което е абсолютно необходимо, ако целта е пълна смяна на модела на управление на София.

Снимка: БГНЕС

Къде е ГЕРБ?

Възходът на ГЕРБ започна именно в София. През 2005 година Бойко Борисов спечели частичните местни избори, а две години по-късно новоучредената му партия влезе с абсолютно мнозинство в Столичния общински съвет. 18 години по-късно положението е същото и ГЕРБ са с най-голямата група в местния парламент.

В този смисъл София има символно значение за партията на Борисов. Загубата й би означавала катастрофа и начало на центробежни сили на разпад. На последните местни избори през 2019 година това не се случи най-вече поради немощта на опозицията.

Сегашната ситуация на ГЕРБ в София не изглежда никак оптимистично. На фона на задаващия се мега-кандидат на “добрите сили” управляващите в София са анемични. Кметът Фандъкова на практика е абдикирала. Тя обяви, че това е последният й мандат и сведе ролята си до ритуални участия и редки публикации в социалните мрежи. Общинският съвет прави опити да изглежда работоспособен, но в сянката на идващите избори няма смелост за непопулярни решения.

Снимка: БГНЕС

В същото време, вместо да се поучат от старите си грешки, столичните управници допускат нови. Най-фрапиращият пример за това е ремонтът на площад „Народно събрание“ и злополучното пренареждане на жълтите павета. Странно е как никой от тях не се сети, че преди да разкопаеш целия площад и да извадиш емблематичните павета от местата им, е добре да направиш малък тестов участък, за да изпробваш технологията, която си избрал.

Последната дума е на Борисов

 Единственият предствител на ГЕРБ в управлението на София, който не страда от въпросната анемия е председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Наблюдатели обясняват неговата хиперактивност с възможността именно той да бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет на София през есента. Самият Георгиев не отрича тази възможност и подобно на Борисов с готовност участва в откриването на различни обекти.

В публичното пространство се върти и друго име като вероятен кандидат на ГЕРБ. Става въпрос за любимеца на Борисов още от времето на първата му кампания през 2005 година, а именно Мирослав Боршош, който  понастоящем е заместник кмет на София по културата. Запознати с манталитета на лидера на ГЕРБ допускат, че той е обещал тази позиция и на двамата споменати, за да стимулира публичната им активност в полза на партията. Много е вероятно обаче, отчитайки тежките имиджови щети и запознавайки се с актуални социологически данни, в последните седмици преди местните избори Борисов да избере друг кандидат. Подобно на неочаквания му ход с проф. Анастас Герджиков на президенските избори през 2021 година, който се представи нелошо, Борисов може да посочи кандидат за кмет на София, който не е пряко свързан с ГЕРБ и има собствен авторитет. И ако този кандидат е наистина силен и подплътен с добре организирана кампания, задачата на кандидата на „обединените добри сили“ няма да бъде толкова лесна, колкото изглежда в този момент.

Снимка: БГНЕС

С други думи, макар и да не са големи, шансовете на ГЕРБ да се освободят от жълтото паве на шията си и да запазят своята най-ценна крепост съществуват, но се намират извън самата партия.