Държавите от Европейския съюз, съседни на Беларус, засилват сигурността на границите си, като се позовават на заплахата от наемниците на ,,Вагнер”. Без излаз на море страната все повече губи достъп до своите западни съседи.
От началото на месеца Полша изпраща повече войски към границата си със страната, а Литва затваря два от шестте си пропускателни пункта с Беларус. Същевременно в Латвия се провеждат активни консултации относно въпроса за евентуално затваряне на границите, планирано за по-късно този месец.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
Трите членки на ЕС обосновават действията си като реакция на докладваното присъствие на наемници на ,,Вагнер“ на беларуска територия след краткотрайния и злополучен бунт на частната руска военна група през месец юни.
Беларуската гранична охрана осъжда затварянето на границите на Литва като ,,неконструктивно и неприятелско“ действие. Европейската комисия от своя страна не дава становище относно хода на Литва, но заявява, че следи много внимателно развитието на външните граници на ЕС с Русия и Беларус.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
На фона на противоречивите отношения в региона от миналата година Минск предлага безвизово пътуване на литовци, латвийци и поляци. Сега обаче се пораждат опасения, че Беларус, считан за страна подпомагаща и подкрепяща Русия във войната ѝ срещу Украйна, може да се опита да вербува пътници за шпионаж.
Вилнюс се надява, че новите затваряния ще ограничат и трансграничната контрабанда на незаконни стоки, пренасочвайки трафика към по-добре оборудван контролно-пропускателен пункт.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
Защо ни е важно?
Тесните връзки на Минск с Москва и подкрепата за членове на ,,Вагнер“ задълбочат разделенията на стария континент. Беларус отдавна се намира в центъра на сложна географска подредба: на запад е ЕС и западния военен съюз НАТО, докато на изток и юг са Русия, Украйна и всеобщата война.
Нарастващото напрежение означава, че за обикновените беларуси става все по-трудно да напуснат страната. А в допълнение към свиващите се маршрути за излизане от ЕС, граничните пунктове към Украйна също са затворени, заради продължаващата агресия на Русия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
Възникват опасения, че въздействието върху обикновените хора ще бъде твърде голямо.
Натрупването на хиляди войници и военните учения в близост до общите граници подхранват напрежението в Източна Европа и повдигат въпроси за това какво предстои.
В комбинация с тлеещата вътрешна криза в Беларус, това оставя все по-малко стимули на управляващата номенклатура и на обществото да оценяват важността на отношенията с международната общност.
Съдбата на Беларус като държава става все по-обвързана с изхода от бъдещото мирно споразумение. За всяко следващо правителство в Минск от сега нататък се очаква да бъде все по-трудно да се дистанцира от нагласите на световните сили за съществуваща обвързаност с Русия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valda Kalnina
Кризата на Беларус е уникален набор от политически, социално-икономически и външнополитически фактори, които взети заедно, създават сериозна дилема за общата външна политика и тази за сигурност на ЕС.
Това оказва огромен натиск върху единството на ЕС, като източноевропейските държави искат повече действия, понякога по вътрешни политически причини, докато много западноевропейски държави се въздържат да бъдат въвлечени в нова конфронтация с Русия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valda Kalnina
В същото време инстинктът на много от работещите институции в ЕС подсказва, че трябва да се направи нещо за справяне с демократичния дефицит и дефицита на човешки права в Беларус, които са фактор за сериозни геополитически последици за самия ЕС.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Всеки да оправи неговата си кочинка и после да се занимава с Беларус....все някой трябва да дава акъл ,да гледа в чуждата паничка и да се меси в неща,които не го засягат.,..