Преди около 3 години в киберпространството се появи проектът „Нецензурираната библиотека“, с който „Репортери без граници“ и рекламната агенция DDB отбелязаха 12-ти март – Световният ден за борба с кибер цензурата. Почти мигновено проектът спечели огромна популярност и множество престижни награди.
https://www.uncensoredlibrary.com/en
Какво е „Нецензурираната библиотека“?
Безплатен сървър в най-продаваната видеоигра в света Minecraft, който играчите могат да свалят и разархивират на компютъра си, след като са платили играта. Веднъж направили това, аватарите им попадат в голяма неокласическа сграда, пресъздаваща атмосферата на библиотека, разделена на своеобразни „читални“, носещи имената на различни държави. Там в елегантни виртуални подвързии са поместени статии на журналисти от страни в червената и черната зона според индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“.
Целта е играчите да получат възможност да се запознаят свободно с политическата, социалната и културна истина за страни като Виетнам, Русия, Саудитска Арабия, Мексико, Египет и да станат съпричастни към борбата за свободата на словото и мисленето, въпреки репресивните правителства и авторитарната власт в тези страни. Самата функционалност на сървъра позволява дори ако дадено съдържание бъде цензурирано и премахнато, лесно отново да се качи в играта, което прави проектът практически невъзможен за цензуриране. Също така библиотеката може да се разраства и постоянно да се отварят нови и нови „читални“.
Снимка: PIXABAY
За кого е „Нецензурираната библиотека“?
На пръв поглед целевата аудитория на „Нецензурираната библиотека“ не е идеално съобразена, защото става дума предимно за детска и тийн публика, която играе видеоиграта, но в рамките на няколко дни съдържанието на библиотеката достига до 175 страни, многократно надхвърля предварително зададените параметри за сваляния, а над половината от посетителите /57 процента/ се завръщат повторно, което потвърждава, че не става дума за случайно еднократно преживяване.
„Нецензурираната библиотека“ успява да събуди любопитството на младата публика и да докаже силата на собствения си слоган „Истината намира път“.
Как работи „Нецензурираната библиотека“?
Логиката е проста и работи учудващо добре – дълго отлаганото осуетяване на пропагандната машина става възможно през, на пръв поглед, безобидна детска игра. Какво позволява на „Нецензурираната библиотека“ да добие своята сила?
Рекламисткият отговор е – самата игра.
Снимка: PIXABAY
Проектът разчита на свободна игра между различните логики на политиката, икономиката, рекламата, технологията, гейминга и изкуството, приютявайки ги в самата тъкан на забавлението. Така всички те се преплитат, вгъват се една в друга, създават странни композити – въпросните луксозни виртуални томове с нецензурирано съдържание, които успяват уж между другото да поставят ключови въпроси за днешния свят, свързани с отношенията реално/виртуално, истина/факт, истина/фикция, игра/изкуство и прочее.
Доколко този ефект е предварително заложен в стратегията на рекламната агенция е трудно да се прецени, но веднъж случил се, си заслужава теоретичното упражнение да опитаме да огледаме ретроспективно механизмите и да си представим последствията.
Нарочно и съвсем добросъвестно споменавам последващото теоретично упражнение като предупредителна лампа за тези читатели, на които не им се занимава с подобни опити. Вярвам, че ако спрете дотук, след като вече сте надникнали в „Нецензурираната библиотека“, ще е повече от достатъчно и съвсем приятно.
Снимка: PIXABAY
Останалите ще криволичим из полетата на съвременната теория с неясен резултат, не защото авторът на настоящите редове иска да измъчва себе си и потенциалните си читатели / признавам, има и такъв елемент/, а защото вярва, че подобна провокация като „Нецензурираната библиотека“ отваря поле за мислене по сериозни въпроси на бъдещето на езика. Отсега предупреждавам, че отговори не следват, но не това е и целта на въпросното упражнение.
Добави коментар