На повече от 320 000 километра от Земята индийският модул Чандраян-3 успява да приземи първия лунен роувър. Той ще изследва южния полярен регион на Луната, където признаците за наличието на вода под формата на лед предизвикват научен интерес.
Обратното броене пробужда възвишените амбиции и високия национализъм на космическата надпревара от миналия век. А вниманието е върху една нация, жадна за безспорен триумф на световната сцена.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Idrees Mohammed
Индия провежда експедицията си със сравнително скромен бюджет от 74 милиона долара, което е много по-евтино от създаването на холивудския научно-фантастичен епос ,,Интерстелар“. Безспорно доказателство, че за постигането на ефективен резултат в изследването на космоса не винаги се нуждаем от финансовата мощ на НАСА.
Индийския успех се случва на фона на руския опит за кацане на Луната. Той, разбира се претърпя съвсем различен обрат, като според някои оценки бюджетът на Русия е бил двойно по-голям от този на Ню Делхи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ISRO Handout
Големите дни на Русия от Студената война, когато тя се състезава лице в лице със САЩ за завладяване на космоса, постепенно избледняват.
Щатите все още са световен лидер в изследването на космоса. Но днешната космическа „игра“ е на нормални цени и има за преодоляване по-ниски бариери. Това прави залозите много по-примамливи и нови кандидати за печалба заемат руската половина от полето на надпревара.
Индия, с успеха си през последните дни, заедно с Китай, чийто луноход ,,Юту 2“ вече изследва тъмната страна на Луната, навлизат с пълна сила в съревнованието. При това с амбиции за грандиозен триумф.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Farooq Khan
Защо ни е важно?
За правителствата присъствието в космоса винаги до голяма степен е било свързано със способността им да проектират сила и влияние на Земята. Мисията на Индия демонстрира победата на меката сила на премиера Нарендра Моди, докато Ню Делхи се подготвя да бъде домакин на срещата на върха на Г-20.
Въпреки че индийската космическа програма съществува от 60-те години на миналия век, нейният фокус от началото на века се поставя повече върху развитието и практическите приложения на космическите технологии, отколкото върху високо видими престижни програми.
Съревнованието с огромния финансово Китай постепенно променя космическата тактика на Индия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ISRO Handout
Трансформираната и либерализирана икономика на Ню Делхи има потенциал да превърне страната в значим и предпочитан партньор за други нации, които също искат дял отвъд Земята, но разполагат с ограничен бюджет.
Битката за космоса се променя и предходното двупосочно разделение сега се превръща във въпрос на осъществяване на партньорства.
Икономиката на космическата надпревара поставя ударението главно върху търговските резултати - печалба от сателитни комуникации, навигация, дистанционно наблюдение, добив на ресурси, космически туризъм и много други.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ISRO Handout
Потенциалните приходи са милиарди, ако не и трилиони долари.
Дали ресурсите на Луната са търговски полезни все още е неизвестно, но мисията на Индия е стъпка към отговора. Пък и самата неизвестност прави изследването на космоса привлекателно.
Надпреварата между правителствата, но и сътрудничеството между някои от тях, показват, че всички работят за своето оптимистично бъдеще.
Добави коментар