„Нецензурираната библиотека“ като парадоксална институция - ЧАСТ ВТОРА

Опит за реконструкция на insight-a на кампанията „Нецензурираната библиотека“

Какво означава insight на езика на рекламата?

Освен любима мантра на професионалистите в рекламните среди, insight най-общо казано е контекстът, от който тръгва текстът, insight полага грунда, чрез който разказът дава идентичност на продукта,  insight е едновременно упражнение по отваряне към контекста и по връщане към продукта сам по себе си, към неговата първична даденост, от която да започне начисто разказът за него. 

Продуктът, който рекламира „Нецензурираната библиотека“  е „свобода на словото“, което за клиента „Репортери без граници“ означава радикална обективизация на критериите за свобода на словото, необходима, за да може процедурата по оценяването на конкретните проценти  на свободно слово в отделните страни да бъде легитимирана като отчетлива позиция. 

В контекста на либералната демокрация свободата на словото е повече от набор от критерии, то е същностна ценност, която задава самото условие на демократичния процес. Със свободата на словото се измерва степента на индивидуално благополучие и сигурност, получени от правото на говорене, без което човекът и светът му стават бедни откъм смисъл. Възпитанието в свобода на словото не е просто защита на определен модел на управление, а също и възпитание и защита на правото на смисъл, изравнено в ценностно отношение към  правото на живот – единственото неотменимо човешко право.

Снимка: PIXABAY

Доколко в контекста на либералната демокрация свободата на словото означава възможност да се казва истината?

В модерната епоха истината и свободата на словото са силно обвързани през понятието за факт. Фактът се явява референт на истината, който се добива с помощта на експертно научно знание, служещо си с комплексни модели и методологии, даващи възможност употребата на истината да се състои като разумна и аргументирана, а оттам и като сигурна за агентите си. В  днешния свят  фундаменталната роля на факта като референт на истината се сблъсква с нарастващото недоверие в науката; с пост-истината; пролиферацията на конспиративни теории/невъзможни знания; хегемонията на не-рефлексивна емпатия; политическата коректност; ускоряването и целокупната дигитализация на света, въвеждащи нова логика на субективното преживяване.

От трета страна, достъпът до информация на хората от страните с висок индекс на цензура носи реален риск да се споделя като истина цензурирана информация, представяща фалшива хиперидеологическа картина.

Тези преплитащи се нива на контекстуална проблематичност водят екипа на DDB към insight, че продуктът „свобода на словото“ има нужда от:

1. Нов/друг/различен медиум, който да даде достъп до нецензурирани текстове от територии с висок индекс на цензура, с което да събуди либералната общност за една друга реалност и да бъде своеобразно огледало-хоризонт за същата либерална общност за това каква може и би искала да бъде;
2. Необходимо е новият/другият/различният медиум, артикулиращ свободата на словото да е „странно-нормален“[1]. Това означава медиумът едновременно да се вписва изцяло в пространството и процедурите на либералните езикови игри, но и да е отворен към неконвенционалното, към едно специфично игрово ядро, с което да забавлява потребителите и да снема властта на дискурса си, разбира се, с цел обратното – усилването на властта му.
3. Слоганът, отварящ към разказа за продукта и новия медиум, да бъде амбивалентен – едновременно универсален, но структуриран така, че в самото събитие на възприемането си да става радикално конкретен.

Снимка: PIXABAY

Защо  Minecraft ?

Изборът на видеоиграта Minecraft за различен, странно-нормален медиум никак не е случаен.

Minecraft идва на пазара през 2009 година и към днешна дата е най-популярната игра в света с над 230 милиона продадени копия и 140 милиона активни играчи. Тези данни обаче изобщо не изчерпват избора на рекламния екип за място на реализация на институцията „Нецензурираната библиотека“. Ето защо е необходимо да се попита (потопим в) към по-дълбоките значения на Minecraft, за да добием по-отчетлива представа за решението на DDB.

На първо място Minecraft е видеоигра от типа sandbox (пясъчна кутия), което ще рече, че е видеоигра с отворен свят, позволяващ значителна свобода по отношение на поставените от алгоритъма цели (задачи, приключения, мисии и пр.).

Тази структуроопределяща характеристика на Minecraft предполага възникването на  нови форми на игра[2].

„Малко опростено казано, кодът задава условия за действие, но самите актуализации въздействат обратно върху този код – придават му определеност, налагат връзки, които, без да се нарушава установеното от него, се оказват възможни само в ретроспекция, след осъществяването си.“ 2

http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2021/09/21-2021-Nikolchina-Stoyanov-Time-in-Video-Games.pdf, стр. 5

Minecraft не продава и не изгражда виртуален свят, играчите не си купуват рафинирана, скрила грубия си код, симулация, в която от време на време, по волята на случайността, се открива възможност за възникване на нова игрова форма, усилваща желанието и удоволствието от обитавания детерминиран виртуален свят. Онова, което играчите на Minecraft си купуват, е самият гол код, своеобразен базов алгоритъм, от който сами изграждат симулация/свят чрез упорство, креативност, време[3].

Именно тази деконструкция на преживяването, въведена от Minecraft, променя естетическото, социалното и културното възприемане на видеоигрите след 2007 година и прави Minecraft най-продаваната,  най-гледаната и най-търсена игра в интернет с над 50 милиарда гледания в YouTube към 2021.

[1] „Странно-нормалното“ е добро място за намиране на insight-и.

https://www.thinkwithgoogle.com/intl/en-gb/consumer-insights/consumer-trends/what-is-an-insight/ - преводът е мой.

[2] Така Еньо Стоянов в разговорите си с Миглена Николчина около видеоигрите превежда понятието emergent gameplay, понятие с ясна биологическа конотация (от emergence – ключов концепт в биологията, дефиниращ възникването на комплексни поведенчески системи от хетерогенните характеристики на организмите, участващи в процеса на възникването). Така възникващата форма на игра въвежда следното в игровия свят: „Малко опростено, кодът задава условия за действие, но самите актуализации въздействат обратно върху този код – придават му определеност, налагат връзки, които, без да се нарушава установеното от него, се оказват възможни само в ретроспекция, след осъществяването си.“

[3] Интересен е и фактът, че пространството на Minecraft е хоризонтално безгранично/безкрайно, но не и вертикално. Смисловите импликации на това обаче е необходимо да останат само маркирани, но не и развити тук.