Европейският съюз определя X на Илон Мъск като най-големия източник на дезинформация. Платформата, известна по-рано като Twitter, не е подписала общоевропейския Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в платформите на социалните мрежи и рекламните компании.
Вицепрезидентът на Европейската комисия Вера Йоурова посочва, че X, която не е страна по кодекса за борба с фалшивите новини, има ,,най-голямото съотношение на публикации с невярно съдържание или дезинформация“, сред платформите, които подават доклади до ЕС.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet
Споменатият ,,Кодекс за поведение“ представлява набор от регулаторни стандарти, които задължават компании като Google, TikTok, Microsoft и Meta да предприемат повече мерки за справяне с фалшивите новини разпространявани в 27-членния блок.
Настоящите критерии се базират на подобна конфигурация от закони, публикувана за първи път през 2018 г.
,,Установено е, че участниците в дезинформация имат значително повече последователи… и са склонни да се присъединяват към платформите по-рано от потребителите, които не използват дезинформация“, добавя Йоурова.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Etienne Laurent
Едно от нейните основни послания към компаниите, приели практиките а кодекса, е да бъдат наясно с неговия контекст, особено след като се очаква инвазията на Русия в Украйна да се проточи.
,,В Украйна Кремъл се бие с бомби, но с думи навсякъде другаде, включително в ЕС“, казва още вицепрезидентът на ЕК. Това е извънредна ситуация.
Защо ни е важно?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov
На фона на пандемията от коронавирус, последвана от войната в Украйна, Европа и Западът трябва да се преборят с множество операции за оказване на чуждестранно влияние, много от които са базирани на дезинформация.
Често обаче се случва отговорът на тези заплахи да бъде разпокъсан и бавен, възпрепятстван от правни ограничения, бюрокрация и липса на истинско политическо разбиране на проблема.
А мащабните кампании за дезинформация изискват координиран отговор от държавите и институциите ЕС, онлайн платформите, новинарските медии и гражданите на Съюза.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Justin Lane
Кодексът за поведение постепенно започва да се отличава като ефективен инструмент за ограничаване на разпространението на онлайн дезинформация - по време на изборни периоди или когато се налага светкавично реагиране на кризи, като при пандемията от корона вирус и войната в Украйна.
Онлайн платформите увеличават способността на Кремъл да води информационна война и по този начин му предоставят възможност да създава повече заплахи за обществената безопасност. Експертите разглеждат Русия като доминиращ враждебен играч, който е отговорен за голямата част от дезинформация, разпространяваща се вътре в Съюза.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet
Това, което поражда най-голямо притеснение е степента на ефективност на дезинформационните кампании.
Москва провежда множество кампании едновременно. Но действията и не са централизирани. Заради тази разпокъсаност някои акции постигат известност, но значителната част все пак не успяват да привлекат желаното внимание.
Превенциите и контрадействията на Европейския съюз трябва да се опират на точен анализ, базиран именно на успехите и провалите на дезинформационните кампании на всички играчи в тази подмолна война.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andy Rain
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Фашизъм,майна.Всичко,което не изнася на Урсула е дезинформация....Добре,че на тоя ЕП му остава малко,да се изчистят от него тези преяли,корумпирани паразити и да се рестартира наново като обединение на суверенни държави,които се подпомагат само в критични ситуации.