Държавата, осмелила се да каже ,,не“ на ЕС

Тунизийският президент Каис Сайед изпрати обратно на Европейската комисия 60 милиона евро от предварително договорена сделка, свързана с възстановяването на Тунис след пандемията.

Напрежението се покачва на 2 октомври, когато президентът заявява, че Тунис няма да приеме договорените средства от ЕС, които определя като ,,благотворителност“.

В отговор комисарят по съседството и разширяването Оливер Вархели посочва, че Тунис е свободен да ,,върне обратно“ току-що прехвърлените 60 милиона евро.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Julien Warnand

И Каис Сайед наистина го прави!

Безвъзмездните средства, които идват по програма за възстановяване от COVID-19, представляват бюджетна подкрепа и са преведени директно в банковата сметка на тунизийската хазна.

По план това трябва да бъде първото изплащане от общо 127 милиона евро, заделени съгласно Меморандум за разбирателство между ЕС и Тунис, подписан през месец юли.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Christophe Petit Tesson

Още от представянето си меморандумът е обект на силни критики от страна на Европейския парламент и хуманитарни организации. Те алармират за злоупотреби, извършени от тунизийските власти срещу мигранти от Субсахара.

Миналия месец Европейският омбудсман официално изиска от Комисията да изясни дали текстът включва някакви допълнителни гаранции за зачитането на човешките права.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Julien Warnand

Защо ни е важно?

Всичко около сделката между ЕС и Тунис носи ценни уроци за европейските органи, както по отношение на Тунис, така и по линия политиката на Брюксел в по-широк план.

От десетилетия Тунис традиционно е възприеман като транзитен маршрут за мигранти от Северна Африка. Но последните конфликти и нарастващата нестабилност в региона водят до увеличение броя на хората устремени към Европа. Затова сега повече от всякога има нужда от алтернативни решения на проблемите свързани с миграцията. Осигуряване на  обучение, работни места, социална подкрепа…

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Massimo Pica

С други думи - има нужда от активна интеграция.

А ходът на тунизийския президент Сайед активно подкопава т.нар. сътрудничество със Стария континент. Точно когато на страната му предстои да посрещне нуждите на огромен брой мигранти от Северна Африка.

Случващото се в Тунис не е във вакуум. Физическото разстояние не може да предпази стария континент от решенията на авторитарния режим и разпадащата се демокрация.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Massimo Pica

От друга страна, използването на посредници се превръща в обичайна практика за ЕС спрямо управлението на миграцията. Така нареченото  стратегическо партньорство с Тунис се оказа поредният епизод от поредицата от неуспехи, доказващи че към момента ЕС не е в състояние или просто не желае да разработи ефикасни миграционни политики. Такива, които да зачитат собствените му основни принцип.

„Стратегическото партньорство“, на обща стойност един милиард евро, на думи се съсредоточава върху правата на човека.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Christophe Petit Tesson

Но подписването на сделката води до пренебрегване на обикновения човек в общата картинка. То предлага рамка, която обуславя допълнителни нарушения правата на мигриращите хора.

На практика Европа бяга от отговорност.