Бившият премиер на Финландия Александър Стуб печели президентските избори в страната. Обикновено подобен тип политически надпревари не привличат внимание отвъд границите на северноевропейската държава. Този път обаче действието се развива в много сложен контекст.
Финландия е новият член на НАТО и споделя най-дългата граница с Русия. Населението на страната е едва 5,6 милиона души. Решението да се присъедини към Алианса се възприема като рязко прекъсване на десетилетна традиция на неутралитет.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jarno Kuusinen
Това привлича внимание към нейната политика както от страна на европейските, така и от тази на американските ѝ съюзници, които се подготвят за предстоящата промяна на геополитическия ред.
По време на кампанията си, Александър Стуб подчертава намерението да утвърди финландската военна роля в трансатлантическите отношения на страната си. По настоящем той дори предлага постоянен прием на малък брой натовски офицери на финландска територия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jarno Kuusinen
Същевременно новият президент твърди, че би подкрепил и разполагане на ядрени ракети във Финландия. Но съвременното финландско законодателство забранява приема на подобен тип оръжия. И засега твърдението остава хипотетично.
Въпреки голямата избирателна активност, много финландци остават притеснени за бъдещето на страната. Освен „руските“ тревоги, те усещат заплаха от самото членство в НАТО. Мнозина от тях се питат какво ще се случи с военния алианс, ако Съединените щати отслабят своя ангажимент към него.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys
Защо ни е важно?
Финландия има парламентарна система на управление. Но за разлика от голямата част европейски държави, нейното президентство не изпълнява единствено церемониална роля.
Президентът отговаря за външната политика на страната. И в конкретния случай, на победителят от настоящите избори се пада ключовата позиция в превеждане на финландците през един променящ се свят.
Присъединяването на Финландия към НАТО е ход, който ще трансформира пейзажа на сигурността в цяла Европа. Държавата добавя към Алианса мощна армия. Тя ще бъде стратегически елемент от пъзела, който защитава уязвимия източен фланг.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimmo Brandt
Пред лицето на отрезвяващата руска агресия, Финландия се нуждае от НАТО. Но и НАТО се нуждае от Финландия. В равна степен.
Във време, в което ръбът между войната и мира става все по-остър, териториалните ограничения пред националните политики се сриват по едно от двете нанадолнища. И всички държави попадат в капана на глобалната взаимозависимост.
В този контекст, избирането на Александър Стуб за президент придобива междуконтинентално значение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimmo Brandt
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Фатална грешка е присъединяването им към НАТО.Точно сега трябва да запазят неутралитет,ако искат да оцелеят а,асега директно стават част от войната,явно президента им не му пука за собственото му население.И от кого по-точно ще ги защитава НАТО като никой не ги заплашва,те сами си създават врагове.Видяхме как НАТО защити .Либия,Сирия,Ирак,Афганистан и ги превърна в гробища без реална заплаха,значи те са следващите.