Европейският парламент прие безпрецедентния Закон за свободата на медиите. Този ход задължава европейските правителства да защитават по-добре своите медии от злонамерена намеса, както и да ограничават употребата на шпионски софтуери срещу журналисти.
Търговските обекти също ще трябва да разкриват прозрачно информацията за собствеността и финансирането си.
Снимка: БГНЕС/Любомир Спиров
Предвижда се да бъде създаден специален орган, който да отговаря за прилагането на законите. Европейският съвет за медийни услуги ще трябва да следи степента на защита при ограничаване влиянието на частния интерес, предотвратяване разпространението на фалшиви новини и редакционната независимост.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заявява, че решението на Съюза е ,,историческо“. А неправителствената организация ,,Репортери без граници“ описва ходът като ,,голяма стъпка напред за правото на информация в рамките на Европейския съюз“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ronald Wittek
Засега само страни като Ирландия, Швеция и Финландия са глобален пример за медийна независимост. Останалите европейски страни изостават силно. А съседна Гърция например заема едва 107-мо място в световната класация.
Защо ни е важно?
Традиционно, Европейският съюз е считан за едно от най-безопасните и свободни места за журналисти в света. Въпреки това силният натиск върху свободата на печата става все по-осезаем.
Посланикът на Нидерландия Н. Пр. Симон ван дер Бург
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Широко разпространената дезинформация, липата на прозрачност относно собствеността на медиите и нарастващият натиск върху журналистите принуждава европейските институции да задължат своите 27 държави-членки да спазват ангажимента си към свободата на изразяване и върховенството на закона.
Законът се явява първият регламент на ЕС, който има задача да защитава свободата на пресата.
От друга страна, обхватът и ефективността на превенциите в ЕС демонстрират дълбока пропаст между европейските ценности и действителността.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Добър пример в това отношение е България.
Докато по закон страната трябва да гарантира свободата на словото и печата, ежедневно се появяват съобщения за сплашване, тормоз и насилие срещу журналисти. Медийната собственост често се оказа в ръцете на влиятелни лица или корпорации.
Всичко у нас поражда съмнения относно редакционната независимост и плурализма.
Подобно на всяка директива наложена свише и реализацията на тази ще отнеме ценно време. Въпреки това, новият закон ще окуражи държавите-членки да предприема конкретни действия. И това е положителна прогноза за един глобален проблем.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Това надали ще прекрати кризата на свободното изразяване в България, но поне ще стопира нейното задълбочаване.
Да бе,блажени са вярващите....Само още бюрократи-паразити от Брюксел,които да заглушават неудобните и да обявяват истини за фалшиви новини.Егати свободата на словото щом спряха руските телевизионни канали.Шубета....Ама тя истината винаги излиза,рано или късно....