Криптовалутите – печалба или риск от загуба

Живеем в динамично време и сме свидетели на не една и две икономически кризи. Степента на несигурност кара хората да обръщат по-голямо внимание не само на това за какво харчат парите си, но и къде и по какъв начин го правят. Разбира се, не на последно място е и интересът към възможността да спечелят още.

Криптовалутите и най-вече биткойн (Bitcoin) стават все по-популярен избор за инвестиране. За разлика от по-известните парични обращения, които съществуват в електронен вариант и са в централизирани банкови системи, контролът при криптовалутите е децентрализиран. С други думи правителства или корпоративни бордове не могат да произвеждат криптовалута, а и тя няма физическа форма, както банкнотите или монетите. Всички криптовалути са сравнително анонимни и могат да бъдат похарчени без да оставят следи точно кой и къде ги е използвал.

В случая с биткойн (първата децентрализирана криптовалута, създадена през 2009 година) управлението ѝ се осъществява от т.нар. блокова верига или блокчейн (на англ. block chain). Това представлява метод на съхранение на информация в компютърна мрежа, състоящ се от непрекъснато растящ списък (верига) от компютърни записи (блокове), свързани помежду си и криптографски кодирани. Базата от данни на транзакциите с биткойн се осъществява подобно на разпределена счетоводна книга, в която може да се копира и споделя синхронизирана дигитална информация, сортирана на различни сайтове в разни държави и институции, т.е. няма централен администратор.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Подобни схеми се прилагат и при други видове криптовалути.

Цялостното поддържане на валутата, включващо сигурността, пълнотата и баланса на регистрите, зависи от група независими хора, наречени копачи (на англ. miners). Техните задължения са валидирането на дата и час на транзакции според конкретната схема и добавяне на информацията в съответната счетоводна книга. Сигурността на въпросната счетоводна книга, или с други думи основата на криптовалутата, е в предположението, че по-голямата част от копачите я поддържат честно поради финансовите стимули за извършването на тяхната дейност.

Идеята за криптографичната електронна валута идва от компютърния учен Дейвид Чаум, я формулира през 1983 г. След доста години на използване на различни електронни валути и отпечатването на редица публикации по темата, през 2009 година е създаден  Bitcoin от предприемач (или предприемачи) под псевдонима Сатоши Накамато. През следващото десетилетие се създават и други нови различни криптовалути.
 
Много от криптовалутите имитират добива от залежи на благородни метали, т.е. скоростта на добиване намалява с напредването на процеса, поставяйки ограничение за общия брой единици. Колкото по-рано се хванеш на въртележката, толкова повече пари можеш да спечелиш. Бързото забогатяване обаче не винаги става лесно и стремежът към него в повечето случаи завършва със загуба на пари. Много арести (най-вече в САЩ) са направени във връзка с измами с криптовалути, а загубите на потърпевшите са за милиони долари, евро и разни други  и други валути. Известен пример в този аспект е българката Ружа Игнатова, осъдена за изграждането на финансовата пирамида OneCoin, предлагана като криптовалута. През 2022 година е включена в списъка на ФБР с десетте най-издирвани престъпници и оттогава все фигурира там. Този случай е отделен от новоразкритата мрежа за измами с криптовалута, действала в Германия, България, Кипър и Сърбия.

Снимка: БГНЕС/Благой Георгиев

У нас се разследват офисите на българската крипто банка Nexо, заподозряна в пране на пари, данъчни престъпления, банкова дейност без лиценз и компютърни измами.

Свободата и анонимността в интернет привличат, но не винаги водят до печеливши резултати. Желанието за бърза и лесна печалба е широко разпространено, особено сред младите хора, но при сериозните инициативи рисковете винаги трябва да бъдат претегляни много прецизно.

Тази констатация е важна, защото при такъв вид начинания трябва да се подхожда с голямо внимание, особено когато се отнасят до инвестиране с криптовалута.