Превратът на Макрон

Над 100 000 души протестираха в цяла Франция срещу назначаването за министър-председател на дясноцентристкия политик Мишел Барние. Заемането на поста идва след избори, на които левият блок, "Нов народен фронт" (НПФ), спечели най-много места.

Протестите бяха организирани по инициатива на НПФ и различни профсъюзи. Членовете на левицата са бесни, че техния кандидат за премиер беше отхвърлен от президента Макрон.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDRE PAIN

Френският ветеран левичар Жан-Люк Меланшон призова за "най-мощната възможна мобилизация" в националните демонстрации. Той се присъедини към протеста в Париж и изнесе реч върху платформа, украсена с лозунга: "Спрете преврата на Макрон!".

Останалите демонстранти използваха думи като "отричане на демокрацията" и "откраднати избори".

Въпреки това министър-председателят Барние настоява, че е отворен към преговори, за съставяне на правителство, с политици от целия политически спектър, включително с левицата.

Защо ни е важно?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED BADRA

Подобно на много чаровни и умни хора, Еманюел Макрон е свикнал да постига своето. Той трансформира политическия пейзаж на Франция, състави собствена и успешна партия, потуши знаменития протест на жълтите жилетки, постигна пенсионна реформа, зае президентския пост на два пъти и направи Олимпиадата в Париж.

Е, как някой като Еманюел Макрон може да бъде убеден, че е допуснал грешка? Съдейки по последните няколко седмици във Франция, отговорът е: изключително трудно.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MANON CRUZ

Откакто прибързано, ненавременно и силно контрапродуктивно разпусна парламента и свика предсрочни избори през юни, Макрон се опитва да намери начин да представи резултата като всичко друго, но не и като унизително лично поражение.

Каквото безспорно претърпя.

След десетилетия редуващи лявоцентристко с дясноцентристко управление и обратното, французите са загубили доверие към един изборен процес, който трябва да им "разясни положението".

Бившият и настоящият министър-председател Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED BADRA

Всичко това доведе френския парламент до ситуация, в която се наблюдава ясно разграничаване между три блока, които яростно се противопоставят един на друг. Ляво, с твърдото си подразделение, обърканият наскоро център и популистката десница.

Една от основните причини за възникване на сегашната ситуация е синхронът с потребностите на страната, който президентът Макрон все по-осезаемо губи през последните седмици.

От изборите насам той се опитва да съчини пред очите на народа си нова парламентарна аритметика, в чийто успех нито френските избиратели, нито политиците има как да бъдат убедени.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MARKO DJOKOVIC

Въпреки че се старае да представи себе си като фигура, която се интересува единствено от запазване на националната стабилност, президентът всъщност се намесва грубо в парламентарната политика на Франция.

А в страна, в която все още може да се говори за "свобода, равенство и братство", подобно консолидиране на власт няма как да бъде одобрено послушно и да не срещне съпротивата на площада.