Идеалисти | Информационни войни

Технологичният гигант Meta забрани на няколко руски държавни медии да използват Facebook, Instagram и WhatsApp. Като причина компанията цитира измамните тактики, използвани от тези издания за провеждане на тайни операции за онлайн влияние.

Проблемът с руското държавно вмешателство в онлайн пространствата не е нов. След анексирането на Крим и последвалите санкции, руските медии се съсредоточиха върху представяне на Запада като лицемерен, разединяващ и упадъчен.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CHIRIKOV/ITAR TASS/BOLIVAR/KIMENTYEV

Тази медийна стратегия беше приложена още през 2016-та, по време на президентските избори в САЩ. Тогава руската дезинформационна кампания беше обвинена, че оказва влияние върху общественото мнение.

След което Meta, заедно с други големи технологични компании, започна усилено да се бори с дезинформацията. Но предизвикателствата си останаха и продължават да са обезсърчаващо многобройни.

Защото, за разлика от независимите медии, спонсорираните от скритата държава разполагат с почти безкрайни ресурси. Особено когато става дума за геополитически интереси.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MIKHAIL METZEL

Това им позволява да извършват изключително сложни, от техническа гледна точка, операции. Едно от ключовите "предимства" е тяхната способност да използват същинските алгоритми на социалните медийни платформи.

По принцип съдържание, което провокира емоционални реакции, независимо дали чрез страх, гняв или възмущение, се разпространява много бързо. "Парите" зад руските медии го знаят прекрасно и се възползват безкомпромисно от това.

Те бълват материали, които съответстват на злободневните политически, расови и културни напрежения. Което разширява обхвата и влиянието им.

Защо ни е важно?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CRISTOBAL HERRERA-ULASHKEVICH

Все повече хора разчитат на социалните медии за новини и информация. Това превръща платформите в информационни центрове, оформящи начина, по който милиони потребители осмислят световните събития.

Русия отдавна обвинява западните технологични компании в цензура и пристрастие. Москва твърди, че платформи като Facebook и Instagram се придържат предимно към целите на американската външна политика. И да, някои от платформите далеч не са пример за безпристрастност и липса на дезинформация.

Затова големите американски компании се сблъскват и със сериозни вътрешни критики. Най-вече за реакцията си спрямо дезинформацията. Така технологичните компании трябва да отделят все повече усилия за опазване чистотата на своето съдържание онлайн.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/SEBASTIAO MEREIRA

Подобна отговорност обаче носи и други предизвикателства. Които най-често се превръщат в разгорещени обществени дебати за лимита при свободата на словото и цензурата.

Настоящите действия на Meta могат да послужат като катализатор за реакция и от други технологични компании. Ако платформи като Х, YouTube и TikTok решат да приемат подобни политики, обхватът на руските държавни медии може да бъде ограничен значително.

Не че това ще бъде достатъчна мярка. При наличието на по-малко известни платформи или тъмни уеб канали, които все още могат да разпространяват злонамерено съдържание, информационната война ще продължи. Просто с различни оръжия.