Различните институции на следвоенна Европа имаха за цел да поддържат мира, да обединяват воюващите народи и да изграждат чувство за континентална привързаност и дори лоялност.
От разрастването на самия Европейски съюз до други, по-малки организации, занимаващи се с култура или спорт, надеждата винаги е била да се поддържат националните страсти в безопасни граници.
Но растящият антисемитизъм, увеличената миграция и екстремистките, антиимигрантски партии доведоха по-скоро до разделения, отколкото до любезност. Дългата война в Газа само изостри тези конфронтации и тяхната интензивност.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ROBIN VAN LONKHUIJSEN
Особено сред младите мюсюлмани или онези, които се чувстват възмутени от израелските бомбардировки и от десетките хиляди невинни жертви в Палестина.
Това напрежение беше ясно изразено в насилието след мачa между израелския Макаби и Аякс в Амстердам. Сега властите разследват това, което наричат антисемитски атаки срещу израелски фенове, както и проовокиралите ги преди това действия.
Но Амстердам далеч не е единственият пример за разделенията в Европа и предизвикателствата, които войната в Газа постави пред европейските правителства.
Кметът на Амстердам Фемке Халсема Снимка: ЕПА/БГНЕС/DINGENA MOL
Ако 7 октомври промени толкова много за Израел и евреите в чужбина, асиметричният отговор на Израел, който предизвика обвинения във военни престъпления и дори геноцид, промени много и за арабите в Европа.
Много мюсюлмани на континента казват, че самите те се чувстват застрашени.
Защо ни е важно?
Войната в Газа показа уязвимостта на следвоенните идеали на Европа за единство и толерантност. Въпреки че тези принципи отдавна ръководят подхода на континента към многообразие, настоящата криза разкрива предизвикателствата пред поддържането им в ерата на глобализирани конфликти и нарастващ национализъм.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ROBIN VAN LONKHUIJSEN
За мнозина конфликтът в Газа не е просто външнополитически въпрос, а тест за способността на Европа да отстоява ценностите си пред лицето на войната. Границата между законното политическо изразяване и подбуждането към омраза вече е силно размита.
Културните и образователните организации, които бяха предназначени да насърчават единство, сега се оказват в центъра на дебатите за идентичност и принадлежност.
Така войната в Газа се превърна в индикатор за политическа и морална вярност. И принуди повечето хора да се присъединят към опростените тълкувания на един изключително сложен конфликт. Войната разкри наличието на дълбоки пукнатини в представата за Европа като бастион на толерантност и мултикултурализъм.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ROBIN VAN LONKHUIJSEN
За много мюсюлмани на континента усещането за двойни стандарти, във външната политика на страните в които живеят, подхранва отчуждение и консолидира пропалестинските движения.
Затова и еврейската общност става жертва на все по-чести прояви на антисемитизъм.
Тези контрастиращи преживявания показват какво означава да принадлежиш към европейското общество днес. Въпреки, че ЕС активно насърчава икономически и културен обмен между страните в европейската общност, дошло е време, в което многообразието се разглежда повече като източник на разделение, отколкото като преимущество.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ROBIN VAN LONKHUIJSEN
Добави коментар