Съдът в Хонконг осъди 45 бивши политици и активисти в масов процес. Присъдата официално унищожи някога активната продемократична опозиция в специалния административен район.
Тя е и предупреждение, че всякаква съпротива срещу установения режим ще доведе до сурови последици.
Казусът е следния - длъжностни лица обвиняват осем жени и 39 мъже, известни като "Хонконг 47", че са се опитали да свалят правителството чрез провеждане на неофициални първични избори.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
Инициирани през юли 2020-та, първичните избори имат за цел да помогнат на опозицията да спечели достатъчно голяма подкрепа, за да блокира ключов закон за националната сигурност на пропекинското правителство.
Групата иска да вкара опозиционни представители в Законодателния съвет.
Но прокурорите определят действията на опозиционерите като "заговор за извършване на подривна дейност" и престъпление срещу националната сигурност. В крайна сметка изборите са отложени и повечето кандидати са арестувани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
От всички, оправдани са само двама, докато останалите получават присъди, вариращи между 4 и 10 години затвор.
Съдебното преследване на активистите и опозицията в Хонконг, нанася това, което наблюдатели на процеса описват като нокаутиращ удар върху надеждите за изграждане на демократична система на острова.
Управляващата комунистическа партия в Китай твърди, че законът за национална сигурност, по който са осъдени хората от "Хонгконг 47", е необходим за отстраняване заплахите към суверенитета на Пекин.
Представители на дипломатическия корпус Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
Докато учени, западни правителства и активисти за човешки права контрират, че той унищожава световно признатата навремето съдебна независимост на Хонконг.
Защо ни е важно?
Някога Хонконг беше пример за връзката между Изтока и Запада. Там съществуваше симбиоза между китайско културно наследство, демократични ценности и здрава правна система.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
Сега, присъдите на "Хонконг 47" бележат края на тази ера и сигнализират, че регионът остава твърдо под контрола на Пекин.
Когато Великобритания предаде Хонконг на Китай през 1997-ма, се въведе модел на управление Една държава, две системи. Той имаше за цел да пази политико-икономическите свободи в региона поне за 50 години напред.
Но с приемането на Закона за национална сигурност през 2020-та, моделът на практика беше обезсилен. Защото се превръна в инструмент за ограничаване на демократичното участие, свободата на словото и сдружаването.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
Основен приоритет на Пекин е да предотвратява всяка форма на нестабилност, коиято може да застраши политическия ред. Затова китайското ръководство прие като сериозен урок протестите през 2019-та, които привлякоха сериозно международно внимание към Хонконг.
Това затвърди в комунистите убеждението, че сигурността и контролът са по-важни от политическия плурализъм.
В този контекст стабилността вече не се дефинира само като липса на социални вълнения, а като отсъствие на всякакъв вид опозиция срещу централното ръководство. Подобен процес на "интегриране" към политическата система в Китай разширява правомощията на властите. И прави всяка сфера в живота на Хонгконг обект на цензура. Или поне контрол.
Така че, Хонгконг вече се движи по нов път. На принципа - Една държава, една система.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEUNG MAN HEI
Добави коментар