Новият ливански ред

07:10, 14 яну 25 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Парламентът на Ливан избра главнокомандващия армията на страната за президент. Кандидатурата на Джоузеф Аун беше подкрепена от няколко ключови политически партии, както и от САЩ, Франция и Саудитска Арабия.

Това сложи край на вакуума във властта, продължил повече от две години.

Избирането на генерала дойде шест седмици, след като Ливан се споразумя за прекратяване на огъня, в опит да сложи край на войната между Израел и Хизбула. Аун ръководи армията от 2017-та. И въпреки че тя нямаше пряко участие в конфликта, сега ѝ предстои да играе ключова роля.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/WAEL HAMZEH

Според споразумението за прекратяване на огъня, докато израелските войски се изтеглят, в Южен Ливан трябва да се разположи редовна войска. Както и да се гарантира, че Хизбула ще прекрати въоръженото си присъствие в района, до 26 януари.

В реч пред законодателите, новоизбраният президент заяви, че е започнала "нова фаза в историята на Ливан". 60-годишният главнокомандващ обеща, че по време на шестгодишния си мандат,  ще гарантира, че ливанската армия ще има "изключителното право да носи оръжие".

Снимка: ЕПА/БГНЕС/WAEL HAMZEH

С това той направи препратка към Хизбула, която изгради сила, смятана за по-мощна от тази на армията, за да се съпротивлява на Израел, нарушавайки резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Аун допълни, че един от основните му приоритети ще бъде възстановяване на разрушенията, причинени от "израелската агресия" в Южен Ливан, южните предградия на Бейрут и източната долина Бекаа. Което, според Световната банка, ще струва 8,5 милиарда долара.

Обеща да осъществи също политическитите и икономически реформи, смятани за необходими в страната, която е засегната от множество кризи.

Защо ни е важно?

Шефът на парламентарната група на Хизбула, Мохамад Раад Снимка: ЕПА/БГНЕС/WAEL HAMZEH

В Ливан ролята на президента по същество е протоколна и представителна. Но въпреки ограниченото пространство за маневриране, два от нейните прерогативи са изключително важни за Хизбула.

Защото президентът е и главнокомандващ на въоръжените сили, коeто му дава право да налага вето върху закони, като този за овърдрафта например.

За Хизбула, чиято роля в рамките на ливанските институции продължава да бъде защита интересите на "Ислямската съпротива в Ливан", е важно президентът да не е против нейната дейност.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Организацията се нуждае от междурелигиозна стабилност и спокойствие в рамките на официалната власт. Следователно, президентът не трябва да бъде личност, която някои общности биха могли да намерят за провокативна или накърняваща авторитета на институциите.

В този ред на мисли, Джоузеф Аун изглежда е демонстрирал профил, с който Хизбула може да работи.

Същевременно, за международната общност, изборът на Аун е сигнал за желанието на Ливан да извърши политическите промени, необходими за неговото инфраструктурно възстановяване и икономическо стабилизиране.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/LEBANESE PRESIDENCY

От обявяване независимостта на Ливан, през 1943 година, президентските избори в страната никога не са били само вътрешно политическо състезание. Те са и регионално и международно.

Като се има предвид фрагментираният социален и сектантски характер на ливанската политика, почти всяка политическа фигура се оказва с международен покровител. Защото странатта е парламентарна република, но политическата система е неразривно обвързана с религията.

Това кара много анализатори да възприемат Ливан като прокси арена на геополитически съперничества. Така в своята същност президентските избори в държавата се превръщат в ясно отражение на актуалния регионален и глобален баланс на силите.

Служебният премиер Наджиб Микати и Абу Мохамед Ал Джолани Снимка: ЕПА/БГНЕС/DALATI NOHRA

Докато, в средносрочен план, непосредственият фокус на новия президент ще бъде съсредоточен върху южната граница с Израел, дългосрочните стратегически интереси на Бейрут ще сочат на изток - към отношенията със Сирия.

Тази почти екзистенциална връзка е преживяла множество конфликти и политически намеси. Включително убийства и окупация. Но със свалянето на Асад, отслабването на Иран и новите владетели в Дамаск, които искат да обърнат страницата, двете страни получават историческа възможност да изградят взаимноизгодни отношения.

Основани на споделени интереси и суверенитет.

 

Снимка: ЕПА/БГНЕС/STR

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама