Модата, въпреки че най-често се асоциира с жените, е креативна сфера, в която доминират мъже. Мъжете, които се интересуват от мода, в повечето случаи биват възприемани като странни. Желанието да изглеждаш добре и да търсиш детайлите не е само присъщо за жените, а и за мъжете, които са зад някои от най-големите модни икони.
Примери за това са Александър Маккуин, Том Браун, Крейг Грийн, Йоджи Ямамото и много други, които са изградили не просто бранд, а уникален стил, характерен и асоцииран с тях и тяхното майсторство.
Източник: WIKIMEDIA/ By Tseuwonn Rekauidscoo
След смъртта на подобни дизайнери, обаче, много често марките им продължават да съществуват, но се превръщат от нещо уникално в масово произвеждано, безлично лого върху тениска. Един от най-скандалните случаи на такава злоупотреба с имиджа на дизайнер е този на Баленсиага. Днес, марката е известна като един от най-лесно достъпните "символи на лукс" и преувеличеното мърчандайзинг движение, наред с други марки като Chrome Hearts, Gucci и Louis Vuitton.
Тези брандове са предпочитани от новобогаташи, не заради елегантността и класата на дрехите, а заради лесно достъпните анцузи и маратонки, покрити отгоре до долу с логото на марката, произведени за 25 евро и продавани за 250, които не отразяват никакви естетически стандарти.
Източник: WIKIMEDIA/ By Abigail
За много млади хора, лутащи се в съвременното общество, търсещи начин да са "различни", изграждащи изкуствени персони за снимките в социалните си медии, до такава степен се интересува само от това какъв е етикета на дрехата им, че са склонни да купуват китайски ментета на тези продукти, предлагащи не качество, а една илюзията за ексклузивност и социален статус.
Истинският Кристобал Баленсиага не би могъл да бъде по-различен от съвременния бранд, който носи неговото име.
Източник: WIKIMEDIA
Баленсиага никога не се е занимавал с производство на дрехи за масово потребление. Всяка дреха, създадена от него, е била уникална, правена по поръчка за конкретен клиент. Неговите дизайни са му спечелили уважението на всичките му конкуренти. Кристиан Диор казва за него: "Кутюрът е оркестър, който може да бъде дирижиран само от Баленсиага. Всички останали сме просто музиканти, следващи насоките му“.
Роден в края на 19-ти век, кариерата му обхваща периода от 1919 до 1968 година.
Източник: balenciaga.com
Той открива ателие в Сан Себастиан, след което разширява присъствието си в Мадрид и Барселона, като става любим дизайнер на испанската аристокрация. През 1937 година, заради нестабилната обстановка в Испания, той премества ателието си в Париж, където печели признание сред френския елит. Тук обаче го застига същия ужас, който той избягва в Испания, с началото на Втората световна война.
По време на войната, благодарение на връзките си с испанския диктатор Франсиско Франко, ателието на Баленсиага е един от малкото бизнеси, които продължават да функционират по време на окупацията на Франция. Военният елит от двете страни на фронта бързо става негов клиент. Въпреки близостта си с лидерите на Тристранния пакт, Баленсиага отхвърля предложението на Адолф Хитлер да премести ателието си в Берлин.
Източник: WIKIMEDIA/ By Sailko
След войната, с напредването на индустриализацията и масовото производство, много от моделите, представени на модните шоута, бързо са копирани и адаптирани за масовото производство. Баленсиага се противопоставя на тези практики, като започва да пуска моделите си на пазара веднага след представянето им, за да предотврати появата на копия.
Неговият подход е подкрепен от други известни дизайнери, които започват кариерата си в неговото ателие, като Хубер де Живанши. Въпреки това, след 10 години на борба с индустриализацията, Баленсиага и Живанши се присъединяват към Chambre Syndicale de la Haute Couture Parisienne и започват да спазват техните разпоредби.
Източник: WIKIMEDIA/ By Cristóbal Balenciaga Museoa
Година по-късно, Баленсиага решава да затвори ателието си, изразявайки възмущението си от изкривената посока на модата с думите: "Аз не се занимавам с проституция".
След смъртта на Баленсиага през 1972 година, правата върху името остават неосъществени до 2001 година, когато френската компания Kering, притежаваща други известни марки като YSL, Gucci и Louis Vuitton, придобива правото да използва името на дизайнера. В този нов етап марката започва да произвежда продукти, които нямат нищо общо с оригиналните дизайни на Баленсиага.
Източник: WIKIMEDIA/ By Syced
Те по-скоро се възползват от популярността на името, предлагайки модели, които са безформени, фабрично разкъсани и състарени – абсолютна противоположност на това, с което Баленсиага е бил известен. Тези продукти се промотират чрез съвременни тенденции и комерсиализация, което размива автентичността на марката и е в пълен контраст с принципите, които Баленсиага е защитавал през целия си живот.
Днешната концепция за стил значително се различава от класическата елегантност.
Модата е много по-гъвкава, понякога дори на границата на безформеността, и почти всичко може да бъде възприемано като "гениална, новаторска идея", стига да бъде правилно маркетирано. Balenciaga, като част от портфолиото на Kering, демонстрира значително финансово развитие през последните 20 години, което отразява как съвременното общество е изкривило понятието за естетика.
Източник: WIKIMEDIA/ By By HK Admiralty
Това движение, изкуствено инициирано от трендовете в социалните медии, може да бъде толкова лесно отхвърлено, колкото е било прието.
В резултат, марки като Balenciaga са необходими, за да създават илюзия за дълбочина в очите на клиентите, без всъщност да предлагат реална стойност в продуктите си. Само една илюзия, че ако човек носи определена дреха, това го прави нещо повече от останалите.
Коктейлна рокля на Баленсиага от 1951 Източник: WIKIMEDIA/ By Rijksmuseum
Добави коментар