Писма от Щатите 3: Стажът като мит и реалност

14:50, 13 фев 26 / Младите лъвове Шрифт:
Тома Манов

Като студент по кино изкуство в последната година от бакалавърската си степен съм изправен пред един от най-трудните моменти в развитието на младия кариерист – намирането на работа.

Само няколко месеца ме делят от свободното падане в трудовия пазар. Но какъв точно е начинът човек да пробие в киноиндустрията?

Клишето за стажантската позиция е добре познато на всички – млад, мотивиран човек, който върши второразредна работа, за да си създава контакти и да навлезе в правилните професионални среди.

Не е за вярване но и това се вече превръща в привилегия. Светът е пренаситен със свежи таланти, устремени да започнат своя кариерен път. А тайната на изпъкването не е ясна на никого. Може би е талант.

Може би е просто късмет.

Като човек, преминал през стотици кандидатури и няколко интервюта по света и у нас, забелязвам тенденции, които активно усложняват достъпа до възможности. Големите компании (в случая на киното – студиа) не разглеждат кандидатури ръчно.

Резюмето ми постъпва заедно със стотици други, които биват оценени от изкуствен интелект на базата на даден алгоритъм.

Въпросният алгоритъм остава мистерия, защото е създаден от хора, които са се установили в работата си много преди навлизането дори на наченки на такива технологии. При разговори с професионалисти най-добронамерените от тях казват едно и също нещо:

"Пазарът е тежък, но ти си мотивиран и кадърен. Ще успееш."

Тази информация е поднесена с усмивка на лицето, но не носи особено успокоение. Въпросите на един логично мислещ човек са много. Ако даден работодател твърди, че получава непосилно за преглед от човек количество кандидатури, тогава защо обявите не бъдат ограничени до определен брой кандидати?

Или, общо казано, защо най-успешните бизнес структури в света твърдят, че "нямат нужните ресурси" да отговорят на исканията, които те самите създават?

Получава се един омагьосан кръг, в който младата работна ръка е желана, но не бива допускана. Подобно на парите, стойността на висшето образование се обезценява. То е нужно за хубава работа, но въпреки това не е достатъчно само по себе си.

"Най-добре се учи с практика" идва веднага след "Не можеш да практикуваш, без да си научен". И този казус има само едно решение – труд, труд и много късмет.

Всеки път, в който се замисля за това какви препятствия ме очакват по пътя, си припомням какъв късметлия е човек в моята позиция – да има възможност да се труди и бори за мечтите си.

Очертанията на златния шанс вече се оформят някъде в далечината. Само да разбера дали са истина или просто мираж...

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама