Eдна от най-странните фигури в руската литература без никакво съмнение е Максим Горки. Роден през 1868 г., той принадлежи към поколението, което още може да разговаря с Толстой и Чехов, но доживява времето на Маяковски, Есенин и Пастернак. Започва с романтически герои – и постепенно се превръща в един от главните символи на социалистическия реализъм. Именно това го превръща в особено интересен случай: Горки не е просто писател между две епохи, а човек, който успява да превърне наследството на едната в литературна легитимация на другата.
Той никога не започва от празно място. В ранните му произведения има романтически бунтар, социална мизерия и герой, който иска да се освободи от ограниченията на обществото. Но зад тези идеи вече стои огромната руска литература на XIX в. Въпросите вече са били поставяни от Толстой и Достоевски. При Горки те постепенно се превръщат в политически: не само как трябва да живее човекът, а как трябва да бъде променен светът.
Wikipedia
Това личи най-добре в „На дъното“. Пиесата изправя хората от социалното дъно пред вечния въпрос: дали имаме нужда от истината, или от надеждата. Силна драматургична конструкция, но Горки не измисля самия философски проблем. Неговата особеност е, че умее да събира вече съществуващи идеи и да ги превръща в социална и революционна литература. Именно тук може да се търси неговият истински талант – не непременно в оригиналността на всяка отделна идея, а в способността му да ги организира около историческа посока.
Wikipedia
Особено показателна е връзката му с Иван Бунин. Двамата се познават от края на XIX в., стават близки и прекарват три зими на Капри. Там разговарят за литература и политика и се движат в един и същ интелектуален кръг. След революцията обаче пътищата им се разделят драматично. Бунин напуска Русия и се превръща в един от най-острите ѝ критици, докато Горки остава свързан с новата съветска култура, макар отношенията му с болшевишката власт да са сложни. Някога приятели, двамата се оказват от двете страни на най-големия политически разлом в руската история.
С Есенин Горки също се среща в особен момент – старата Русия вече изчезва, а новата още не е намерила своя литературен език. Есенин е поетът на паметта, селото и личната трагедия, Горки е писателят на колектива, труда и историческото движение. Маяковски пък представлява трети вариант – авангард, който не иска да наследи старата литература, а да я взриви. Но Горки успява да остане на същото историческо равнище. Не защото пише като Маяковски или Есенин, а защото се превръща в институция, която свързва литературата с новата власт.
Wikipedia
Пастернак от своя страна принадлежи на друг тип литература – модернистична, лична, метафорична. Но и той попада в орбитата на Горки. Това е показателно: Горки непрекъснато гравитира около големите литературни процеси, дори когато художествено не принадлежи напълно към тях.
Тук се появява и най-спорната му страна. Да го наречем „плагиат“ би било прекалено лесно и исторически неточно. По-интересно е да го разглеждаме като писател на заемането и синтеза. Той си присвоява романтическия герой, реалистичната социална проблематика, философските въпроси на XIX в. и революционната идея за новия човек – и ги събира в една система. Не винаги измисля идеята, но често успява да я направи политически въздействаща.
И точно това го прави идеален за социалистическия реализъм. През 1930-те Горки бива представен като негов основоположник и наследник на великата руска реалистична традиция. Старият реализъм вече не трябва просто да описва човека – той трябва да го показва в посока към социалистическото бъдеще.
Така Горки се оказва между Толстой и Маяковски, между Бунин и съветската литература, между старата Русия и новата държава. Той далеч не е най-великият сред тях. Но е един от най-важните посредници между литературата и идеологията.
И може би именно тук се крие парадоксът му: човекът, който не е измислил всички идеи, успява да стане този, който най-успешно ги подрежда в една нова литературна идеология. Именно затова той остава не просто автор на „На дъното“, а един от архитектите на съветската литература.
Добави коментар