Китайският президент Си Дзинпин приключи петдневната си обиколка из Европа. Посещавайки Франция, Сърбия и Унгария, той успя да изтъкне визията на Пекин за многополюсен свят. Проведе разговори за търговията и инвестициите на страната си. Както и за войната на Русия в Украйна.
Във Франция президентът Еманюел Макрон почете Си с подаръци и неочаквано пътуване до Пиренеите. Докато в Сърбия президентът Александър Вучич организира грандиозно посрещане с тълпа от десетки хиляди хора. Всички скандираха "Ки-тай, Ки-тай" и развяваха китайски знамена пред сръбския президентски дворец.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/IVIEN CHER BENKO
А в Унгария китайският лидер беше посрещнат с военни почести.
Обиколката отбеляза първото пътуване на Си в Европа от пет години насам. Освен това дойде в изключително символичен момент за отношенията на Китай с трите нации. Защото се навършват 60 години от установяване на дипломатически отношения между азиатската страна и Франция, както и 75, от тези с Унгария.
Пътуването съвпадна и с 25-тата годишнина от бомбардировката на НАТО срещу китайското посолство в Белград, по време на войната между Сърбия и Косово.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/AURELIEN MORISSARD
Визитата обаче се проведе на фона на доста нестабилни китайско-европейски отношения. На преден план попаднаха опасенията от глобалните амбиции на Пекин. И списъкът с икономически оплаквания на Европейския съюз, който непрестанно расте. Според някои наблюдатели това има потенциала да доведе до търговска война.
За да постигне целите си, на президентът Си се налага работи едновременно с две много различни версии на Европа. Докато времето прекарано в Белград и Будапеща му печелеше симпатии в по-консервативните европейски среди, китайският президент беше притискан от френския си колега, подкрепян от председателя на Европейската комисия, да отговаря на много сложни въпроси. По много спорни теми.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDREJ CUKIC
Но визитата в Сърбия и Унгария се оказа ключова за постигането на най-важната за Си цел. "Премиера" на китайския план за нов световен ред. Свят, в който САЩ не доминира.
С подписване на съвместно изявление сръбският президент Вучич се превърна в първият европейски лидер, който се ангажира да се присъедини към Китай в изграждането на "общност със споделено бъдеще".
Свободно формулираната концепция призовава за сътрудничество по общи интереси, като се предполага, че взаимодействието между страните ще бъде предмет на тяхната вътрешна политика, а не на съюзите, в които членуват.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDREJ CUKIC
Както Сърбия, така и Унгария, стават все по-значими дестинации за китайските инвестиции. За Будапеща например се предвижда сериозната роля на европейски производствен център за китайски електрически автомобили.
Същевременно Орбан и Вучич са от типа нелиберални лидери, които предпочитат да позиционират страните си между съперничещи си геополитически блокове. Така те се надяват, че ще избегнат прекалено силната зависимост на който и да е от тях. Двамата лидери не се интересуват от демокрация или от човешки права.
За тях външната политика е прагматично свързана с постигане на строго икономически интереси.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/IVIEN CHER BENKO
Затова установяването на близост с Унгария и Сърбия отговаря напълно на китайския идея, че в Европа има "умни държави", които реално разбират политиката на Пекин и работят с Китай за доброто на Европа.
Ставайки все по-влиятелен, Пекин усеща, че е настъпил моментът да се намеси в глобалния баланс на силите. Визията на Си Дзинпин, макар и чисто по китайски споделена на абстрактен език, подава достатъчно четливи сигнали, че Китай има стремеж да прекрои една система, която счита за несправедливо подредена.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDREJ CUKIC
Добави коментар