На фона на нестихващи протести, грузинските депутати избраха нов президент на страната. И задълбочиха напрежението между проруското правителство и прозападната опозиция.
53-годишният Михаил Кавелашвили беше единственият кандидат в надпреварата. Той е бивш депутат от управляващата партия "Грузинска мечта" и през 90-те години e играл за английския футболен отбор "Манчестър Сити".
Което, разбира се го прави логичен лидер на антизападната група "Народната сила" и съавтор на закона за "чуждите агенти".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/GEORGIAN PARLIAMENT PRESS SERVICE
Но гласуването беше още по-интересно от кандидата. За първи път президент на Грузия не беше избран на национални избори, а в парламента.
Вотът се осъществи от 300-членна избирателна колегия, съставена от депутати и представители на местната власт. Защото четирите основни опозиционни групи бойкотираха парламента, след оспорваните избори през октомври.
Кавелашвили е подиграван за липса на висше образование. Затова, в деня на избирането му, протестиращи носеха университетските си дипломи и футболни топки, пред сградата на парламента.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Междувременно предишният президент, Саломе Зурабишвили, определи настоящия вот като "подигравка с демокрацията". Преди гласуването тя обеща да остане на поста си, въпреки резултата. И настоя, че държи единствената легитимна институция, останала в Грузия.
Защо ни е важно?
Демокрацията по принцип е управление на народа, а не е просто политическа система. Тя предполага участие и представителство, които са следствие на обществено доверие. А проведените в Грузия президентски избори са истински пример как основните характеристики на демокрацията, като легитимност, приобщаване и отчетност, могат да бъдат потъпкани.
Саломе Зурабишвили Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Грузинското правителство продължава да отчуждава своите граждани и да задълбочава общественото разделение, отстранявайки участието на обществеността в това, в което я представлява.
Едно легитимно правителство би трябвало да отразява колективната воля на своя народ, като насърчава доверие и сътрудничество. И когато изборният процес изключва гласа на народа, това води до силно недоволство и масови безредици.
Както се вижда от нестихващите протести в Грузия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Друг жизненоважен аспект на демокрацията е приобщаването. Гаранцията, че всички сегменти на обществото са представени при вземане на решения. В този смисъл бойкотът на опозицията в проведените избори е пагубна за Грузия.
Защото фрагментация на политическите сили води до поляризация и всякаква липса на компромис или диалог.
За Грузия това е критичен момент. Демокрацията отсъпва пред силовото налагане на управление. И голяма част от населението смята, че интересите му не са нито взети предвид, нито представени.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Което доказва, че за едно функциониращо общество, демокрацията не е просто теоретичен идеал, а практическа необходимост. Легитимност, приобщаване, силни институции, отчетност...
Грузинците буквално са оставени на улицата, където се опитват да осмислят и преодолеят политическите борби в държавата. Гражданите са притиснати между проруски и прозападни сили, между идеология и влияния.
И това е много повече от вътрешнополитически проблем.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
От Брюксел както винаги си завират носа където не им е работа,много са се загрижили за демокрацията в Грузия.Видиш ли ще подкрепяме опозицията,а защо не подкрепиха нас,когато 100000 души протестираха 1 година срещу тиквата и шиши,ами Урсула и Вебер,се направиха ,че не виждат битите деца пред Министерски съвет,щото тиквата им беше напълнил гушите с кюлчета и пачки ,откраднати от нас.Както казва президента домовата книга си върви-Словакия,Австрия,Молдова,Румъния,Грузия,Германия,следват Канада и Франция да сменят алчните си ,корумпирани и глупави управници и за десерт Урсула.