Идеалисти | Нивото на русофобията

"Ниво на русофобията" е термин, който се използва за измерване степента на антируски настроения, страх или враждебност към Русия, нейната политика, култура или граждани в международен план.

Формулиран е през XIX век от поета и дългогодише дипломат в Германия и Италия, Фьодор Тютчев. Феноменът се е засилвал в исторически план по време на големи разделения, като Студената война например.

В съвременния геополитически контекст понятието се ползва за описание на съпротивата срещу руската политика. Има няколко нива. Инстинктивно, на битово ниво, е неприязън към обикновените руснаци. Идеологически е антируска реторика, оформена като официална държавна стратегия.

А геополитически е реакция срещу конкретни действия на Кремъл, които засягат всички, например войната в Украйна.

От началото на миналата година САЩ предприемат радикални стъпки за нормализиране на отношенията с Москва, с намерение да откъснат Русия от влиянието на Китай. Това създава сериозно напрежение между европейските лидери, които се чувстват изолирани заради руско-американското разведряване.

Макар всички в Брюксел да са наясно, че геополитическият двигател на Вашингтон е убеждението, че голямата заплаха за Америка не е Русия, а Китай.

За разлика от Никсън, който през седемдесетте се сближава с Китай, за да изолира СССР, сега Тръмп се опитва да направи обратното. Предлага на Путин изкушаващи условия, за да отслаби съюза му със Си Дзинпин.

Целта е да се предотврати формирането на силен антизападен блок, в който руските ресурси захранват китайската икономика. Освен това огромните разходи за военна помощ за Украйна, според САЩ, са "пилеене на пари" — средства, които може да се инвестират в американската икономика и инфраструктура.

От друга страна Вашингтон вижда Русия като източник на евтини суровини и енергийни ресурси. Те биха могли да бъдат полезни за американския бизнес, ако санкциите бъдат вдигнати.

Американският президент вярва, че може да "надиграе" Путин в директна сделка. Проблемът е, че руският му колега е кариерен разузнавач. И той знае как се манипулира събеседник.

Вашингтон говори за "разбиване на съюза Русия–Китай", но в действителност Русия само получава отслабване на санкциите и признаване на зони за влияние, без да дава нищо съществено в замяна.

Така, докато Москва укрепва позициите си в Евразия, стратегическият губещ може би са САЩ.

В тази ситуация най-сигурният съдник са пазарите. Нищо не може да коригира посоката на един политик и неговите донори така, както червените екрани на Wall Street. Ако хипотетично борсата се срине, "магията" на MAGA пред средния американец ще изчезне за миг. Защото неговият основен аргумент винаги е бил икономическият възход.

За задкулисните инвеститори във Вашингтон това би бил апокалиптичният сценарий, който ще изтрие трилиони от пазарната капитализация. Крайнодесните донори може и бленуват световно влияние, но не и на цената на собствения си фалит.

Има и друго.

След "Ормуз" страни като Саудитска Арабия и ОАЕ искат Иран да бъде отслабен, но не могат да приемат тотална война в задния си двор. И ако арабските монархии се отклонят от Вашингтон и Тел Авив, Вашингтон ще загуби основния си стълб в региона — Авраамовите споразумения.

И тогава Путин ще е този, който ще се смее последен. Защото хаос в Близкия изток и срив на Запада са точно това, което му трябва, за да постигне целта си. В крайна сметка всичко опира до цифри, а не до лоялност или принципи.

Защо ни е важно?

Заради големият сблъсък, който предстои. Европа в момента е в състояние на екзистенциално пробуждане. Европейските столици, особено Париж, Варшава и скандинавците, знаят, че ако оставят Русия да доминира, самата идея за ЕС приключва.

Макар и бавно, оста Макрон–Шолц прозря, че "стратегическата автономия" вече не е куха фраза, а въпрос на оцеляване. Те едва ли ще позволят на Путин да диктува границите на Европа, защото това означава край на тяхното лидерство.

Полша и скандинавците пък се въоръжават до зъби и са нещо като морален компас в момента. Те нямат илюзии за Русия и са готови на много по-твърди мерки от Вашингтон. А Лондон, дори извън ЕС, остава най-големият военен партньор на континента. освен това техните служби познават играта на Путин в детайли.

В крайна сметка Европа може да се окаже изненадващо корав орех, който ще счупи зъбите на Путин, докато чака Тръмп да му поднесе победата в Украйна на тепсия.

А България?

Както винаги — в ролята на пасивен наблюдател, който се надява бурята да го подмине, без да събори покрива. Българската икономика е 70% обвързана с ЕС. А парите от Брюксел и инвестициите от Германия са единственото, което държи статуквото у нас.

България няма да направи нищо смело по своя инициатива.

Но и Европа няма да ни остави в "сивата зона". Полша, Румъния и скандинавците отлично разбират, че ако София се превърне в "слабо звено" или руски конак на Балканите, цялата източна стена на Европа се пропуква.

Затова ще ни "бутат" напред — с пари, натиск или военни бази. Не защото ни обичат, а за да не станем руска база на Черно море.