НАТО продължава да поддържа Украйна като ключова територия за сигурността на континента. Но интересен феномен от март тази година е, че украински военни инструктори помагат на германската армия да се подготви за евентуална отбрана.
Това е историческа смяна на ролите.

След като години наред НАТО обучаваше украинците, сега германската армия признава, че никой в Алианса няма по-голям опит в модерната война. Украинските инструктори предават знания за защита от дронове, електронна война и използване на приложения за управление на боя в реално време.
Германия бърза да бъде "готова за война" до 2029 г. и украинският опит е най-прекият път към това. Канцлерът Фридрих Мерц залага масирано на германски компании като Helsing и Stark Defence.

Целта му е да създаде собствена индустриална база, която да не зависи от доставките през граница по време на конфликт. И вместо да купува, от февруари Берлин започна да произвежда украински дронове на своя територия.
Така Бундесверът получава украинската технология, но с етикет Made in Germany, което решава проблемите с логистиката и поддръжката.

Паралелно, след началото на иранските атаки, държави като ОАЕ, Катар и Кувейт буквално се наредиха на опашка за украински дронове-прехващачи. Защото украинските системи са доказано най-доброто и евтино средство за сваляне на иранските дронове.
Зеленски пък използва огромния интерес, за да получава в замяна технологии и ракети като Patriot, от които украинското ПВО има огромна нужда.
Но докато Украйна в момента е "военната лабораторията" на света, България има историческия шанс да не се превърне от "склад за стари снаряди" в технологичен хъб за модерна военна периферия.

Защо ни е важно?
България е сред топ производителите на боеприпаси по съветски стандарт, които все още са гръбнакът на украинската артилерия. Но истинските пари и сигурност са в електрониката.
Производството на антидрон системи, модули за заглушаване и оптични сензори е нещо, за което имаме инженери и капацитет. И макар под сурдинка, в България вече се развиват сериозни проекти. Наши компании работят върху дронове тип "камикадзе" и разузнавателни системи, които се тестват в реални военни условия.

С новото виждане на ЕС за отбранителната индустрия, София може да се пребори за директно финансиранена съвместни предприятия от Брюксел. Ако например направим завод за дронове заедно с украински инженери заради опита, плюс германско финансиране, което Мерц е готов да даде, България може да стане незаменим играч.
Защото географията ни е "златна мина". В логистиката на модерната война скоростта на доставката е толкова важна, колкото и самото качество на оръжието. А България е буквално на един тир разстояние от Централна Европа и на една ръка от Украйна и Близкия изток.

Но, за да се използва този транспортен коз, са нужни няколко прагматични стъпки.
Държавата не трябва да произвежда дронове, а да направи така, че за един стартъп или голям производител да бъде грехота да не дойде в България. Със специални икономически зони около Пловдив, Стара Загора или Русе и 0% данък върху реинвестираната печалба за отбранителни технологии, това е напълно реалистична цел.

А ако техническите университети в София и Варна открият съвместни магистратури с водещи германски или украински компании, ние може да "произвеждаме" инженерите, на които да се крепи производството у нас.
И въобще България трябва да спре да се извинява, че изнася оръжие. Европа без друго отчаяно търси производство, което да е наблизо.

Ако гигант като Rheinmetall или иновативен хъб като украинския Brave1 реши да отвори завод у нас, държавата ще бъде принудена да се адаптира, за да не изпусне инвестицията, и така ще се създаде липсващата "национална стратегия".
Инвеститорите от голям калибър носят със себе си сертификация по стандартите на НАТО, което автоматично отваря вратите на целия европейски пазар за българските компоненти. Освен това около голям инвеститор неизбежно ще изникнат десетки малки фирми – за софтуер, за пластмасови детайли, за батерии.
Това е начинът да се превърнем от износител на старомодни снаряди в производител на високи технологии.

Има и скрит геополитически бонус.
Колкото повече чужди инвестиции в отбрана "работят" на наша земя, толкова по-голям е интересът на съюзниците ни да гарантират стабилността и защитата на България.
В отбранителния сектор най-трудно е да се завърти първият оборот на колелото. Да се подпише първият голям договор за съвместно производство или да се направи първият индустриален парк за дронове. След това екосистемата се самоизгражда – доставчици, сервизи, софтуерни компании.

България има всичко необходимо на масата, но докато "си бъркаме в носа", съседите ни не спят.
Румъния вече договори заводи за барут и снаряди с германски инвестиции. Гърция се позиционира като основен хъб за поддръжка на американски системи. А Чехия и Полша буквално изсмукват от Брюксел милиардни договори за военно производство.

В момента времето е по-ценно от парите. Западът има пари, но няма капацитет и скорост. Ние можем да предложим и двете, ако спрем да чакаме идеалния момент или поредните избори.
Така че златната възможност е тук. И един голям частен проект, дори без първоначално участие на държавата, може да се окаже малкото камъче, което да се сурне надолу по склона и помете по пътя си заспалата политическа бюрокрация.

Добави коментар