Великден е празникът на Възкресението. По това време говорим за вяра и добродетели, за традиции и символи. Затова е добър повод да си припомним какво всъщност означава името на нашата столица.
София не е име на жена. Не е и име на светица. Това е едно от имената на Христос.
Думата идва от гръцкото σοφία (Sophia) – "мъдрост". В богословието обаче това не е просто качество, а име. В Новия завет Христос е наречен "Божия сила и Божия премъдрост". Именно Премъдрост Божия – Бог Син – е второто лице на Светата Троица. Това е Логосът, чрез когото е сътворен светът и който се въплъщава като Иисус Христос.
Това е истинският смисъл на името София.
Храмът
В центъра на града се намира базиликата "Св. София" – една от най-старите действащи църкви в Европа. Още в началото на IV век на това място е имало раннохристиянски храм. През вековете той е разрушаван и възстановяван няколко пъти.
Днешната сграда е от края на V – началото на VI век, по времето на император Юстиниан.
Построена е върху некропола на антична Сердика, където и днес се виждат десетки гробници и следи от по-ранни църкви. Посвещението ѝ е "Света София" – Божията Премъдрост. Същото име носи и най-големият храм на Византия в Константинопол. Издигнат също при Юстиниан, той е най-голямата църква в християнския свят почти хиляда години.
Огромният му купол се възприема като символ на божествения ред. Според хрониките при освещаването Юстиниан казва: - Соломоне, надминах те.
Сердика и началото на християнството
През IV век Сердика е ключов град в Римската империя. Константин Велики често пребивава тук и дори обмисля да я направи столица. Оттук идва и известната фраза: "Сердика е моят Рим".
Но има и нещо по-важно. През 311 година император Галерий издава т.нар. Сердикийски едикт, с който прекратява гоненията срещу християните, точно тук.
Това е първото официално признание на християнската вяра в империята.
Две години по-късно Миланският едикт утвърждава религиозната свобода. Но началото е поставено в Сердика. Това прави града едно от първите места в Европа, където християнството преминава от преследвана в призната религия.
Как градът получава името си
През Средновековието градът е известен като Средец. Но през XIV век започва да се налага ново име – София. Най-ранното му споменаване е във Витошката грамота на цар Иван Шишман.
Името идва от храма "Св. София", който постепенно се превръща в символ на града. Първо като народно название, а след това и като официално. Интересното е, че след османското завладяване името не изчезва. Напротив – запазва се във формата "Айя София".
Това показва колко силно е било значението на храма.
Светицата и объркването
Светицата София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов са раннохристиянски мъченици, живели в Рим от II век. Историята им е силна – децата са убити заради вярата си, а майката става свидетел на тяхната смърт.
Името София означава "мъдрост", а имената на дъщерите – трите основни християнски добродетели. Затова култът към тях е широко разпространен. 17 септември – денят на тяхната памет – е избран за празник на София през 1992 г.
Това води до масовото убеждение, че градът е кръстен на светицата, но исторически то не е вярно. Името идва от храма, а храмът – от идеята за Божията Премъдрост.
Име със смисъл
София е сред малкото столици, чието име носи толкова дълбок смисъл. Затова е добре да го знаем и да си го припомняме. Но не като любопитен исторически факт, а смислово. Защото София означава Христос.
Честито Възкресение Христово!
Добави коментар