Или-или

Европейският съюз е изправен пред екзистенциално предизвикателство. Освен ако не увеличи значително инвестициите и не реформира индустриалната си политика.

Според широкообхватния и дългоочакван икономически преглед, ръководен от бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги, Блокът трябва да увеличи годишните си разходи с поне 800 милиарда евро, за да не изостане от САЩ и Китай.

Докладът излезе няколко дни преди състава на новата Комисия да бъде потвърден официално. Той констатира, че ако ЕС не стане по-продуктивен, европейските лидери ще бъдат "принудени да избират" между климатичните, икономическите и външнополитическите си цели.

Без допълнителни инвестиции ЕС няма да може да финансира своя социален модел и ще трябва да "намали някои, ако не и всичките си амбиции", предупреждава още икономическият преглед.

Описаните препоръки веднага бяха определени като "безпрецедентни". Защото разходите за осъществяването им се равняват на 5% от БВП на Блока. Това е два пъти повече от мерките, приложени по плана Маршал след Втората световна война.

"За първи път от Студената война трябва наистина да се страхуваме за нашето оцеляване и необходимостта от единен отговор никога не е била толкова категорична", заяви Марио Драги в Брюксел след публикуването на доклада.

Защо ни е важно?

В момента Европа пропуска възможностите на дигиталната революция. Това я оставя в статична позиция, особено по отношение развитието на индустриалната структура. През последните години това принуждава европейците да заплащат все по-висока цена за икономическия растеж на Блока. Докато стандартът им на живот продължава да се понижава.

В основата на проблема стои въпросът за конкурентоспособността на ЕС.

Регулаторните рамки на Блока, макар и с ключово значение в области като защита на данните и екологичните стандарти, се оказаха противопоказни за постигане на необходимата индустриална трансформация и растеж.

Високите нива на бюрокрация, фрагментираните пазари и относително по-ниските нива на публични и частни инвестиции, в критични технологии, задържат развитието на Европа.

Това води до разширяване на пропастта между ЕС и глобалните конкуренти. Особено в нововъзникващите отрасли, които вече определят бъдещето на световната икономика.

В САЩ например иновациите в частния сектор движат голяма част от икономиката. А в Китай държавата играе водеща роля при насочване на инвестициите. Докато индустриалната политика на ЕС остава някак си хибридна.

Въпреки че отпускането на държавна помощ и инвестирането в публичния сектор са разрешени, нивото на координация между публичните и частните субекти остава контра ефективна.

Да, призивът на доклада за разширяване на съвместните инвестиции, на държавите-членки на ЕС, е рисков ход. И най-вероятно ще поляризира настроенията в Блока.

Но невъзможността да се отговори адекватно на посочените предизвикателства може да има широкообхватни геополитически последици. Които ще отслабят влиянието на ЕС и ограничат ролята му на лидер при определяне на глобалните икономически стандарти.

Всички снимки в текста: ЕПА/БГНЕС/OLIVIER HOSLET