Истинската грузинска мечта

Хиляди грузинци отново са по улиците на Тбилиси. Този път на протест срещу прекратяване на преговорите за присъединяване на Грузияа към Европейския съюз.

Повече от 100 демонстранти бяха арестувани при сблъсъци на тълпи с полицията.

До конфронтацията със силите на реда се стигна след оспорваната победа на управляващата партия "Грузинска мечта". Широката общественост гледаше на парламентарните избори като на референдум за присъединяване към Европейския съюз.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI

Резултатите обаче дадоха основания на опозицията да говори за фалшифициране на вота, извършено със съдействието на Русия.

Според грузинският президент, Саломе Зурабишвили, Грузия се превръща в "квази-руска" държава, в която "Грузинска мечта" установява все по-голям контрол над основните институции.

"Ние не искаме революция. Ние искаме нови избори, но при условия, които ще гарантират, че волята на народа няма да бъде изопачена или открадната отново", заявява Зурабишвили.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/GIORGI ABDALADZE

Съобщението на правителството, че замразява преговорите за присъединяване към ЕС, дойде няколко часа по-късно, след като Европейският парламент прие резолюция, с която осъди грузинския вот като несправедлив и несвободен.

В нея се казва, че изборите са били поредна проява на продължаващото демократично отстъпление на Грузия, за което управляващата партия "Грузинска мечта" носи пълна отговорност.

Защо ни е важно?

В Централна и Източна Европа опитът показва, че демокрацията има по-добри шансове там, където връзките със Запада са силни, а идеологическите алтернативи, като „управлявана демокрация“ или авторитаризъм в руски стил, са слаби.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI

Грузия обаче се превръна в пресечна точка на западния либерализъм с руския популистки консерватизъм.

Представителната избирателна демокрация се оказа слаба, когато една партия успя да „превземе“ някои държавни институции, нарушавайки политическия баланс на държавата.

Нещо повече - общите призиви за деполяризация, отправени от ЕС и други международни участници, бяха използвани от авторитарните управляващи като извинение за репресии срещу недоволството на гражданите.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI

В грузинската политика има повтарящ се модел - една партия идва на власт, яхнала вълна от революционни катаклизми, еуфоричен оптимизъм и обещание за промяна. Тя печели пълно мнозинство в парламента. И разполага с мандат от народа за предприемане на реформи.

Но само за година-две партията вече е покварена от властта, политиката е поляризирана и пространството за демократично състезание е максимално стеснено.

Ако нещо се е променило в този модел, то е, че всеки нов набор управляващи е по-усъвършенстван от предишния в подкопаване на демокрацията. Политиците все по-ефективно превръщат народния мандат в тирания на мнозинството.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI

Управляващите насърчават политическа култура, в която компромисът е признак на слабост. А властта е монополизирана, вместо демократично определена.

И понеже институционалните канали за изразяване на несъгласие и постигане на промяна са напълно блокирани от същата тази власт, масовият протест остава единствено възможната форма на гражданска ангажираност.

Така, след разпада на СССР, чрез упорито повтарящи се протестни вълни, грузинското общество разви демократично съзнание, много по-високо от това на политическите елити.

Това де факто създаде предпоставки за нова, революционна форма на демокрация. И макар че проверката на легитимността на властта се случва на улицата, грузинците доказват, че далеч не са готови да се откажат от демократичните ценности, които им предлага новото време.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI