Преди осемнайсет месеца израелците прекратиха вътрешните си конфликти, за да формират обединен военен фронт срещу общата външна заплаха. Сега това подобие на обща кауза вече е в историята.
Отвъд своите граници, Израел възобнови битките на четири фронта - Газа, Ливан, окупирания Западен бряг и Йемен. Същевременно, гражданите на Израел се върнаха към горчивите вътрешни вражди, които отново поставят екзистенциалните въпроси за бъдещето на страната им.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
В парламента напрежението се покачва заради проектозакон, който ще позволи на управляващата коалиция да избират съдиите във Върховния съд. Тази промяна ще наруши системата за избор, която е гарант на демократичните норми в Израел.
Премиерът Нетаняху и неговите поддръжници твърдят, че това са мерки за борба бюрокрацията, която упорито възпрепятства волята на избраното правителство.
Но на всички е ясно, че това е опит за заобикаляне на установените правила, заради личното и политическо оцеляване на ултрадесните.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shawn Thew
Нетаняху допълнително повиши напрежението, като наруши примирието с Хамас в Газа.
Възобновяването на военните действия не засяга само палестинците, но и онези около 60 израелски заложници, които все още са в плен. Това е изпитание за търпението и решимостта на десетки хиляди военни резервисти, които трябва водят най-дългата война в историята на страната. А те вече са изтощени.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Защо ни е важно?
"Вечната война" е определящата характеристика за съществуването на Израел.
От ранните войни за независимост, до продължаващите конфликти с различни войнствени държави или групировки. Опитът от войната е изградил в израелците устойчивост и решителност, с които да защитават своя суверенитет.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Този войнстващ начин на живот е в основата на израелската идентичност. Той допринася за специфичнита инстинкти за защита и самосъхранение. И те се предават от поколение на поколение.
Израелците се възприемат като нация, изправена пред постоянни заплахи. И това свеоусещане не е само в контекста на държавната сигурност. А в начина, по който всеки индивид гледа на живота си в колективното общество.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Това води до милитаризирана национална култура, която приоритизира опасенията за сигурността, пред демократичните идеали и социалните въпроси.
Така в съвременната история на Израел възниква парадокс. Доколкото оцеляването на страната зависи от нейната военна мощ, върховенството на правото и свободата на изразяването са ключова гаранция за нейната демокрация.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Сега Израел отново е в центъра на камара сблъсъци и войни.
И докато това продължава, вътрешните разделения се задълбочават. И възниква въпросът - колко дълго може да продължи цикълът на конфликтите, без да се изроди същността на държавата?
Защото воденето на битки подхранва наратива за отстояване на националния суверенитет. Но цената, която Нетаняху е готов да плати, за да запази себе си като премиер, става все по-непоносима за средния гражданин на Израел.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi
Добави коментар