Атлас – Кашмир

08:40, 24 апр 25 / Атлас Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.

Докато малките са предимно потърпевши...

Източник: WIKIMEDIA/By Zia Ul Haq 

Въведение

Границите и политическият статус на Кашмир са в центъра на нововъзникващата геополитическа динамика. Те са ключов елемент в архитектурата на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и в китайската инициатива "Един пояс, един път". 

Разположена между ядрените държави Индия, Пакистан и Китай, днес това е една от най-оспорваните и нестабилни територии в света.

Огромни - държави, маси от хора, религии, култури, териториални претенции, военни и икономически и интереси...

Източник: WIKIMEDIA/By John George Bartholomew

Исторически контекст

Вниманието върху стратегическото значение на Кашмир датира от 19-ти век. Още времето на известната като "Голяма игра" между Британската и Руската империя. През 1947-ма, при разделянето на Британска Индия, между Пакистан и Индия. Тогава махарджата на Джаму и Кашмир решава да се присъедини към Индия. Това предизвиква Първата индо-пакистанска война.

Регионът става арена на още два мащабни конфликта – през 1965-ма и 1971-ва. И остава разделен по дългата 750 километра "Линия на контрол", под опеката на ООН.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Farooq Khan

По време на Студената война, след Китайско-индийската война от 1962-ра и загубата на оспорваната зона Аксаи Чин, в полза на Китай, Индия се сближава със СССР. А Пакистан получава подкрепа от САЩ. След което започва да поддържа въоръжени групировки в индийски Кашмир.

След 1991-ва Китай и Пакистан стартират проекта CPEC - ключов коридор от Синдзян до Гуадар, който преминава през пакистански Кашмир. Това повишава геостратегическата стойност на региона. В отговор, през 2019-та, Индия премахва автономния статут на Кашмир. Целта е да противодейства на китайското влияние и ускорената инфраструктурна интеграция.

Стратегическо значение

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wu Hao

Заемащ части от Южна, Централна и Източна Азия, Кашмир е обект на интерес за пет основни геополитически играчи - Индия, Пакистан, Китай, Съединените щати и Русия.

Отделно, нелегалните ислямистки и сепаратистки мрежи възприемат региона както като кауза за религиозния баланс. Което превръща Кашмир в централна сцена за провеждане на военни операции, обсужващи диаметрално противоположни разбирания за територията.

Или най-малкото, за оглушително "дрънкане на оръжия".

Границата между Азад Кашмир и Джаму и Кашмир Източник: WIKIMEDIA/By Umar Jamshaid

Тези понякога припокриващи се, но и главно противоречиви интереси, поддържат постоянно напрежение. Те водят до периодични ескалации и усложняват опазването на регионалната сигурност. Затова допринасят следните фактори.

Първи фактор. Реките, преминаващи през Кашмир, включително Джелъм, Чинаб и техните притоци, са основният водоизточник за цялата речна система на Инд. Това има огромно значение за живота на над 200 милиона души - в Пакистан и северозападната част на Индия. И гарантира количествата за напояване и битови нужди.

Източник: WIKIMEDIA/By Kmhkmh

Съгласно Договора за водите на Инд от 1960-та, Индия разполага с ограничени права върху ползването на източните реки. И всеки опит за промяна на водния баланс, чрез строителство на язовири например, се възприема от Пакистан като сериозна заплаха за националната сигурност.

Втори фактор. През контролирания от Пакистан Гилгит-Балтистан преминава основният маршрут на Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC). Това е стратегическата връзка между китайската провинция Синдзян и пакистанското пристанище Гуадар, на Арабско море.

Стойността на инвестициите в този коридор надхвърля 60 милиарда долара. Защото Китай разчита на региона като буфер и връзка към Западна Азия и Африка.

Летището в Гуадар, 2022 Източник: WIKIMEDIA/By Pakistani Government

Трети фактор. Това е една от най-военизираните области в света. Индия поддържа контингент от над 700 000 военнослужещи. В зоните на Джаму и Кашмир, както и в Ладакх. От своя страна, Пакистан разполага с около 200 000 войници, разположени от другата страна на "Линията на контрол".

След напрежението в долината Галван, през юни 2020-та, Китай също увеличи присъствието си в източен Ладакх. И допълни присъствието си с 50 000 войници, плюс модерни системи за наблюдение.

Годишните разходи, свързани с поддръжката на тази военна концентрация, надхвърлят 4 милиарда долара.

Източник: WIKIMEDIA/By Jrapczak

Четвърти фактор. Кашмир е ключова част от "Ядрения триъгълник" на Южна Азия. Индия разполага с около 150 ядрени бойни глави, Пакистан с около 170, а Китай с над 300 .

Стратегическото значение на региона е важно, защото всяка ескалация може да предизвика размяна на ядрени удари. Наличето на ядрени ракети е, разбира се превантивно. И прави всяка конвенционална война малко вероятна. Но пък увеличава рисковете от инциденти, предизвикани от недоразумения и религиозни претенции.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Rajat Gupta

Заключение

В персийската поезия Кашмир е описван като рай на земята. Не само заради природната красота, но и заради духовната си същност. Днес обаче той има роля на стратегическа ос. И около нея буквално се върти сигурността на цяла Южна Азия.

Всеки опит за промяна на установеното статукво може да отключи верижна (ядрена) реакция с глобални последици. Затова сигурността на Кашмир не е част от локален компромис, а от глобалната стратегия за баланса на силите.

Източник: WIKIMEDIA/By Kenny OMG

 

 

 

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама