Един президент, един път

Ако в България разчитаме на нови политически проекти, които да зададат посока на политиката ни, то в Китай новият стар проект ще продължи да води държавата напред. Защото с пълно единодушие Общокитайското събрание на народните представители преизбра Си Дзинпин за китайски президент. Той отново ще ръководи и Централния военен съвет, на чието подчинение е Китайската народноосвободителна армия.

Президентът Си ще поеме властта за трети петгодишен мандат на 69-годишна възраст, което кара експерти да твърдят, че управлението му ще се превърне в пожизнено. Преизбирането му в голяма степен беше очаквано, тъй като китайският парламент често утвърждава решенията на управляващата комунистическа партия.

Избран за председател на Китайската народна република (КНР) през 2013 година, Си Дзинпин отвежда Китай до позицията на втора икономическа сила в света по безпрецедентен път на модернизация. Брутният вътрешен продукт на страната достига до 121 трилиона юана, с което постепенно абсолютната бедност изчезва, а средната продължителност на живот се покачва до 78,2 години.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino

Но това, което предстои през новия мандат, може да се окаже много по-голямо предизвикателство пред лидера от преодоляното до този момент. За да запази и утвърди позицията си на световна сила, на Китай ще се наложи да се бори на няколко фронта – икономически, международен и този, който се заражда на територията на самата страна.

Въпреки безспорните икономически постижения на Китай през последните години се наблюдава забавен растеж. През 2022 г. БВП се е покачил едва с 3% заради санитарната криза. За 2023 година правителството си поставя голямата цел да бъдат постигнати 5%. Във всеки случай за това ще е необходима смяна в подхода, защото досегашният, основаващ се на потреблението като основна движеща сила на икономиката, не дава очаквания резултат.

В международен аспект предстои да се наблюдава задълбочаване на противоборството между азиатската сила и САЩ, както и да бъде даден отговор на въпроса за Тайван.

Съревнованието между Китай и Америка продължава да се изостря, тонът на дипломацията все повече се повишава. Новият китайски външен министър Цин Ган отправи предупреждение, че има риск от ,,конфликт и конфронтация“, ако Вашингтон не промени курса си. По темата самият президент Си също направи изказване, че западните страни биват въвлечени от САЩ в „политика на заграждане с диги, обкръжаване и репресиране на Китай“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Bonnis Cash

Съперничеството между двете страни със сигурност ще продължи. Но ако ходът на събитията последва думите на древния мъдрец и военен мислител  Сун Дзъ - ,,Ще победи този, който е благоразумен и изчаква в засада врага, който не е предпазлив“.

По време на новия си мандат се очаква президентът да даде категоричен отговор на твърденията, че Китай би посегнал на територията на Тайван. През последните години темата стана все по-чувствителна. Сред действията, които аргументираха тези твърдения, бяха провеждането на по-чести военни маневри около острова и включването на текст в устава на комунистическата партия през октомври, който гласи, че страната е против независимостта на територията на острова. Евентуалното нахлуване на Китай в Тайван би довело до нейната световна изолация и до възможността за разразяване на военен конфликт  със САЩ. но! Предвид факта, че военните разходи на Китай са с 2% по-малки от тези на Вашингтон, може да се заключи, че въпреки ожесточената реторика, все още не е дошло времето, в което Китай би оправдал твърдението за завземане на тайванска територия.

По отношение на водената вътрешна политика най-голямо предизвикателство ще бъде положението с човешките права. В доклад на ООН се разглеждат „престъпления срещу човечеството в региона“. Пекин е обвиняван за интернирането на стотици хиляди души, предимно от мюсюлманското малцинство уйгури, в ''лагери'', в отговор на поредица от кръвопролитни атентати в региона.

Въпреки че преизбирането на президента Си за трети път утвърждава стабилността на неговата власт, общественото напрежение в Китай се покачва, и имайки предвид числеността на населението там, в даден момент е възможно то да ескалира до такава степен, че дори десетилетния опит на Дзинпин да не може да овладее.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino

За да се предвиди по какъв начин Китай ще продължи да се движи напред, е необходимо да се отдаде значимото внимание и на хората, които ще бъдат в най-близкото обкръжение на президента. В Постоянния комитет на Политбюро и управляващата ККП членуват 6 важни фигури, които имат силни лични и професионални връзки със Си. Техният политически произход е показателен за това, че политиката, която предстои да бъде водена ще бъде естествено продължение на досегашната визия на Си Дзинпин за управление на страната. Сред шестте значими фигури е новият премиер  Ли Цян – близък съюзник на Си, станал известен с това, че наложи политиката за ,,Zero Covid“, доказвайки лоялността си, блокирайки Шанхай през пролетта на 2022 г. и изправяйки се пред липсата на достъп до храна, медицински и други основни грижи за хората в региона. На новата позиция той ще има  трудната задача да преодолее забавения ход на икономиката, защото в задълженията на китайския премиер е да отговаря за текущите въпроси.

Въпреки че за западния човек е трудно да си представи по какъв начин едноличната власт би могла да бъде добра за развитието на една страна, в азиатската действителност традицията на водене на политика е различна. Моделът на централизирана власт все още функционира ефективно в Китай, понеже историческото минало продължава да бъде значим фактор за начина, по който по-голямата част от обществото е способно да възприема управлението на страната. Авторитарният режим представлява предимство и за развитието на Китай във външнополитически план. Различието в политическите системи прави по-голяма част от ходовете на Китай трудни за предвиждане, което му осигурява стратегическо превъзходство. Засега изглежда, че новият стар президент Си Дзинпин  е напълно подготвен да оползотвори този потенциал.