Трансатлантическата десница никога не е била единен и последователен блок, а по-скоро съвкупност от отделни движения. Но вторият мандат на Доналд Тръмп започва да придава повече обща посока и връзка между тях.
Ако погледнем към три ключови фигури – Чарли Кърк, Найджъл Фараж и самия Тръмп, ще видим каква е посоката на този завой.
ЕПА/БГНЕС Neil Hall
Смъртта на Чарли Кърк, някогашен символ на младата американска десница остави трайна следа. И макар че сега е оплакван, то е от същите глобални консервативни мрежи, които преди вдъхновяваше.
В същото време решението на Тръмп да посети Обединеното кралство е повече от дипломатически жест – знак, че възнамерява да вплете Европа в собствения си политически проект, вместо да я третира като второстепенна сцена.
Билборд в Тел Авив ЕПА/БГНЕС Абир Султан
Найджъл Фараж, вечният провокатор на британската политика, пък се позиционира като централна фигура в нова дясна коалиция, която съчетава вътрешните амбиции на Reform UK с по-широката визия на Тръмп.
Тези нишки не са случайни, те показват как десницата се пренастройва отвъд националните дадености и поставят въпроса дали популистките течения в Европа и САЩ не се превръщат в по-цялостна сила?
WIKIMEDIA Official White House Photo by Tia Dufour
Или казано простичко – в безграничен популизъм.
Защо ни е важно?
Силата на подобен съюз би била неговата потенциална устойчивост. Първата вълна на трансатлантическия популизъм, между 2015 и 2020, беше шумна и зрелищна.
ЕПА/БГНЕС Shawn Thew
Примери за това бяха Брекзит, възходът на Тръмп, кампаниите на Матео Салвини и Марин Льо Пен. Тогава енергията идваше от разрушаването на стария ред. Но тя не се материализира в трайни институционални структури.
Днес обаче завръщането на Тръмп в Белия дом дава по-солидна основа.
WIKIMEDIA Gage Skidmore
Опитите на Фараж да изгради ясен съюз показват, че десницата вече не разчита само на спонтанна солидарност, а се стреми към трайно институционализиране на връзките си. Ако това се реализира, политическата енергия ще се пренасочи, защото, поне досега, традиционните десни партии се колебаеха и не успяваха да дадат последователен отговор на популисткия натиск.
За Обединеното кралство залогът е особено висок.
ЕПА/БГНЕС Neil Hall
Reform UK, все още електорално крехка и засега печели легитимност, като се обвързва с глобалния статут на Тръмп. Това позволява на Фараж да твърди, че не е поредният вътрешнополитически смутител, а част от по-широко движение - нещо, което оформя XXI век.
За Тръмп, от своя страна, наличието на гласовит съюзник във Великобритания е символичен противовес на скептицизма в ЕС. И укрепва идеята, че движенията за национален суверенитет са глобален цивилизационен отпор срещу либералния интернационализъм.
WIKIMEDIA Gage Skidmore
Това не означава, че проектът върви без противоречия.
Националистическата реторика на Тръмп често се разминава с практически трудности при изграждането на международни съюзи. Фараж, макар и майстор в канализирането на обществено недоволство, исторически досега не е успял да превърне тази енергия в трайни институционални победи.
А трагичната смърт на Чарли Кърк напомня, че има и други позиции, които далеч не са съгласни със сладкодумния популизъм. И колко уязвима може да бъде позицията на десницата - не само към външни предизвикателства, но и към вътрешни сътресения и разпад на лидерството.
Internet
Въпреки всичко трансатлантическата десница започва да преминава от разпокъсани паралелни действия към съзнателно и целенасочено сътрудничество. Вторият мандат на Тръмп вече не изглежда като просто повторение на първия, а като реална промяна в политическия пейзаж.
Значението на тази динамика излиза далеч извън рамките на партийните сметки.
Ако десницата успее да се обедини отвъд Атлантика, това може да прекрои глобалния ред по начин, по-траен от първата популистка вълна. Транснационалното сътрудничество между десните движения може да постави под въпрос институции като НАТО, ЕС и ООН, които десетилетия наред оформяха западната политика.
WIKIMEDIA Rory Arnold
Това би принудило основните консервативни и либерални партии, също да преосмислят стратегиите си, както във вътрешен, така и в международен план. Подобно развитие ще задълбочи идеологическата поляризация.
И ще превърне световната политика от традиционно ляво-дясно разделение, вътре в отделните държави, в сблъсък между два големи лагера: популистко-националистически и либерално-интернационалистически.
Популистката десница постепенно се научава как да превръща моментните си проблясъци в движения. А движенията да консолидира в структури, които ще могат да оцелеят далеч отвъд един изборен цикъл.
WIKIMEDIA Owain Davies
Добави коментар