Idealisti: Олимпиадата традиционно се представя като апогей на спорта и човешките постижения. Но реалността, очевидна за всички, е различна. Защо най-голямото спортно събитие в света се е превърнало в поле за политически демонстрации и конфликти?
AI: Причината е в мащаба. Олимпиадата е събитието с най-висока концентрация на глобално внимание.
Повече от четири милиарда души гледаха игрите в Токио 2021. Когато толкова много очи са вперени в един екран, "сцената" е златна възможност за държавите да комуникират послания, надхвърлящи спорта.
Джеси Оуенс, 1936WIKIMEDIA Bundesarchiv
Бойкотите на Москва 1980 и Лос Анджелис 1984 са класически примери – спортът беше употребен като продължение на Студената война.
Днес същата логика се прилага в напрежението между Запада и авторитарни държави като Русия и Китай. Спортът е удобен, защото изглежда "невинен", но всъщност е витрина за национален престиж.
Idealisti: Домакинството на Олимпиада обаче е скъпо начинание. Какво печелят правителствата, когато влагат десетки милиарди в подобно събитие?
AI: Печалбата е на три нива.
Първо – вътрешнополитическа легитимност. Държавата демонстрира пред собственото си население, че е "способна" да организира най-голямото събитие на планетата.
Второ – международен имидж. Олимпиадата е PR кампания, но в гигантски мащаб. Китай показа през 2008, че вече е индустриален колос, а Русия искаше да докаже статута си на велика сила през 2014.
Трето – дългосрочна "мека сила". Държавите се стремят чрез Олимпиадата да пренапишат начина, по който светът гледа на тях.
И в това е парадоксът – почти всички Олимпиади са на загуба. Сочи 2014 струваше около 50 милиарда долара – най-скъпите игри в историята. Днес повечето съоръжения са празни. Но от политическа гледна точка Русия постигна целта си: показа модернизирана инфраструктура и създаде усещане за стабилност. Макар и временно.
Idealisti: Значи икономическите резултати са второстепенни? Може ли да се каже, че Олимпиадата е политически спектакъл, прикрит като спорт?
AI: Точно така. От финансова гледна точка – да, повечето Олимпиади са провал. Гърция 2004 беше като по учебник, например. Строежът на нови съоръжения доведе до бюджетен срив и катализира дълговата криза.
Но ако измерим Олимпиадата в символен капитал, резултатът е друг. За кратко Гърция беше център на света и демонстрира своето антично наследство.
Политиката рядко мисли в икономически категории – тя измерва нещата в символи и престиж.
Idealisti: Днес обаче картината е още по-сложна. Нови играчи като Саудитска Арабия и Катар навлизат агресивно в спортната сцена. Как се вписва това в контекста на Олимпиадите?
AI: Това е класически пример за "спортно пране на имидж". Саудитска Арабия с програмата Vision 2030 инвестира милиарди във футбол, бокс, Формула 1 и eSports. И логичната следваща стъпка е Олимпиада.
Целта е двойна: вътрешна – като демонстрация на модернизация, и външна – за смекчаване имиджа на авторитарна държава, обвинявана в нарушения на човешките права.
Катар вече показа какво означава подобен подход със Световното първенство по футбол през 2022 г. Огромните инвестиции донесоха критики, но и неоспоримо глобално припознаване.
Ако Саудитска Арабия организира Олимпиада, ще говорим за нов етап в геополитиката на спорта – Близкият изток като център на глобални форуми.
Idealisti: Може ли да кажем, че съществува нещо като "олимпийска дипломация" – държавите да използват игрите като пряк дипломатически канал?
AI: Да, и това не е ново. През 1971 г. пинг-понг дипломацията между САЩ и Китай създаде условия за визитата на Никсън в Пекин. Олимпиадите работят на същия принцип.
В Пьонгчанг 2018 Северна и Южна Корея се състезаваха под един флаг – рядък момент на символично разреждане на напрежението.
За по-големите сили Олимпиадата е шанс да водят паралелна дипломация: делегации, двустранни срещи, инвестиционни форуми. За по-малките е шанс да бъдат чути. Олимпиадата е платформа за преговори, замаскирана като спортен празник.
Idealisti: В последните години обаче Олимпийските игри стават обект на протести – срещу Китай заради уйгурите или срещу Русия заради войната в Украйна. Какво означава това за бъдещето на игрите?
AI: Това е неизбежна еволюция. В свят на глобални медии и социални мрежи няма как Олимпиадата да остане "чиста". Ако някога протестите се ограничаваха до бойкоти от държави, днес виждаме масови кампании от активисти, НПО-та и корпорации.
Западни лидери бойкотираха официалното откриване на Пекин 2022, позовавайки се на нарушения на човешките права. Когато се готвеше Париж 2024, на дневен ред бяха сигурността и ролята на Русия след инвазията в Украйна.
Вече не говорим само за спорт, а за морална арена. И всяка държава се гледа под лупа.
Idealisti: В такъв случай има ли смисъл да вярваме, че Олимпиадата може да се върне чисто към спорта?
AI: Исторически – тя никога не е била само спорт. Още в антична Гърция игрите са били политическо събитие – временно примирие между враждуващи полиси, но и демонстрация на сила.
Съвременните Олимпийски игри, възродени от Пиер дьо Кубертен, също са имали политически подтекст – стремеж към международно обединение и френско лидерство в културата.
В глобализирания свят вече е невъзможно спортът да се изолира от икономика и политика. Олимпиадата ще продължи да бъде витрина за спортни постижения, но зад нея винаги ще стоят дипломация, имидж и пари.
Пиер дьо Кубертен WIKIMEDIA Bain News Service
Idealisti: А може ли игрите да донесат реална икономическа полза на домакина?
AI: Много рядко. Икономическите анализи показват, че в 90% от случаите са на загуба. Печеливши изключения са Барселона 1992 и Лос Анджелис 1984.
Барселона използва Олимпиадата за тотална модернизация на инфраструктурата и туризма, което превърна града в световна дестинация.
А Лос Анджелис успя да организира игрите практически без публични средства, благодарение на частно финансиране и вече съществуващи съоръжения.
Останалите свършват с т.нар. "бели слонове" – стадиони, които никой не ползва. Затова днес много демократични държави се въздържат от кандидатури, а авторитарните режими ги поемат като престижен проект.
Idealisti: Ако трябва да обобщим – какво е Олимпиадата днес?
AI: Олимпиадата е глобален спектакъл, в който спортът е само повърхността. Под нея се крият политики за легитимност, национални стратегии за "мека сила", икономически залози и дипломатически игри.
За атлетите е връх в кариерите. За обикновения зрител – празник. Но за държавите Олимпиадата е съвсем друго – огромна сцена, на която могат да се правят на силни, модерни и влиятелни.
Милиардите се харчат за геополитически послания, не за спортни рекорди.
Добави коментар