Сталин отново в парадна униформа

Историята неведнъж е използвана за съмнително, недостоверно и дори абсурдно оправдание на убийства, грабежи и присвояване на чуждото. А често го чуваме от Москва. Каквито и етикети да се слагат на сблъсъка в Украйна (било то операция или война), същественото е, че целта на Русия е да заграби територия от съседна държава, която счита за своя.

Но какво ни разказва историята?

Снимка: БГНЕС/Гергана Костадинова

Кремъл не за пръв път опустошава Украйна. Последното 48-о Народно събрание у нас обяви Гладомора – изкуствено причинен глад от Москва в периода 1932-1933 г. - за геноцид. Загиват няколко милиона украинци. Съвсем очаквано този наш акт бе наречен от посланика на Руската федерация в България, г-жа Елеонора Митрофанова, „съзнателно изкривяване на историческите факти“. Според Москва обаче не е изкривяване да се внушава, че Русия е победила и Наполеон, а по-късно и Хитлер. Макар и едното, и другото до голяма степен да са преднамерено, за целите на пропагандата, "изкривени".

Днес, 70 години след смъртта на най-прочутия диктатор от съветско време Сталин и 30 години след спечелената от Запада Студена война, в Кремъл отново се е настанил диктатор. Ето защо не е изненадващо, че вдъхновението идва от съветско време, а териториалните амбиции – от имперското минало на царска Русия. Това не е добре за съседите на Руската федерация, нито за останалия свят, предвид ядрения и военния ѝ потенциал. Едва ли можем да виним руския народ за създаден от него модел на поведение, но стотиците хиляди напуснали Русия граждани след обявената мобилизация през септември 2022 година оставят сериозно съмнение за вероятността в близките години държавата им да се върне към либерален модел на управление. Или да прекрати агресивното си поведение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov

Към днешна дата по всичко личи, че личността на Сталин в голяма степен увлича, очарова и вдъхновява днешните управници в Кремъл. Външен израз на реабилитацията на Сталин бе даден наскоро във Волгоград. Тържествено там бе открит нов бюст на Йосиф Висарионович, а градът само за ден смени името си отново на Сталинград. Впрочем от реабилитацията на сатрап като Сталин би трябвало да са притеснени предимно гражданите в границите на Руската федерация, а не ние, които сме отвъд. Историята още спори колко милиона руснаци са били избити по време на неговото управление. Както тогава, така и днес държавната власт е извън възможност за контрол, а подчинението се налага с особена строгост и сила. Опозицията е формална, фасадна и комична. По-сериозните опоненти са или в затвор, или в чужбина. Старият съветски шаблон е наложен отново и "правосъдието" лесно се контролира централно от Москва.

Впрочем отношението на Сталин към Украйна е широко известно. Той е твърдял, че украинската идентичност ще изчезне, но не защото Украйна е просто разклонение на Русия. Вярвал е, че всички националности в крайна сметка ще се заличат в обединяващия ги социалистически интернационализъм.
 
Преди десетилетия борбата със Запада се представяше от Москва като противопоставяне на социализъм срещу капитализъм. Днес "традиционните ценности" са противопоставени на ценностите на свободния свят. Последните обаче се представят в измамна светлина. Говори се за джендъри, множество полове, но не и за върховенство на закона, нито за поставяне на правото над силата или истината над лъжата. Историята помага на пропагандата и украинците се представят като нацисти. Реториката на Москва подменя реалността.

И това не е от вчера.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

Навремето в СССР социализмът беше провъзгласен в края на 30-те години, докато милиони бяха екзекутирани и мълчаливо изпращани в лагери. Днес въоръжената с ядрено оръжие Русия твърди, че се бори с по-слабия си съсед, за да защити гражданите си и да освободи украинците от фашизма. Трудно е да се каже колко от гражданите на Руската федерация вярват на подобни твърдения, но очевидно съмненията не са в такава голяма степен или масови, че да изкарат навън протестиращи срещу войната и желаещи мир. Страхът без съмнение също е фактор за липсата на демонстранти по улиците. Всеки, който си позволи публично недоволство, може да бъде окачествен като "чуждестранен агент" и резултатът е арест, присъда и затвор.

Преди няколко години изглеждаше сякаш руснаците гледат по-скоро негативно на личността на Сталин, но днес е различно. Вековете с потискащата народи Руска империя и десетилетията на диктатура в СССР доведоха до режима на Путин. Способстваха и за невъзможността за обективна преценка до каква степен историята изигра роля за ескалацията на насилието в Русия, както и за мащабната завоевателна война, чийто край изглежда далеч към днешна дата.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Adam Warzawa