Еврото и ние: темата продължава

07:05, 11 апр 23 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Първоначалните планове бяха в страната ни да бъде  въведено еврото от 1 януари 2024г, но инфлацията и 4 важни законопроекта, които не бяха приети от предишния парламент, станаха причина тази дата да смени предназначението си.

Очаква се пролетта на 2024г. да бъде моментът, в който България ще разбере дали е  готова за еврозоната.

В последствие лидерът на проруската партия “Възраждане“  Костадин Костадинов нанесе допълнителен удар върху еврото, внасяйки в парламента 590 000 подписа за референдум за запазване на българския лев, за който се очаква да бъде проведен успоредно с месните избори наесен.

Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

Зададеният въпрос на българите беше: “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043?“.  Подвеждащ въпрос. Но този път уловката не беше насочена към обикновения гражданин, а към законодателството. Тъй като законът за пряко участие на гражданите в държавната власт не предвижда тяхното произнасяне по въпроси, свързани с вече приети или ратифицирани международни договори. Зададен по този начин, въпросът има за цел да отложи датата на неизбежното, но в случая това би станало с 20 години.

Договорът за присъединяване на България към ЕС предвижда задължение страната ни да приеме еврото  за своя национална валута. Но в документа липсва краен срок, в който тава трябва да се случи. Заложени са единствено икономически изисквания, на които държавата трябва да отговаря.

Един от основните критерии е обвързан с нивото на инфлацията, която по данни а НСИ към месец февруари достига 16%,  като се отчита забавяне след края на миналата година. Според еврокомисарят по търговията Добмбровскис първата стъпка за овладяването на този проблем е чрез регулирането на енергийните цени. Но това е проблем, който в момента засяга всички страни в ЕС.

Важно за България е и да се справи с бюджетния си дефицит., който според прогнозите на финансовото министерство тази година ще достигне до 6%, а изискването на маастрихтските  критерии е той да бъде 3%.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Защо ни е важно?

По закон един въпрос, поставен на референдум, става задължителен за изпълнение от НС, ако повече от половината гласували са отговорили на запитването с “да“ и, ако общия брой на гласувалите е поне толкова голям, колкото на последния проведен парламентарен вот. Решението на народа влиза в действие дори, ако НС реши да не направи нищо. 

Но първо трябва да бъде установена автентичността на подписите. Ако от Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване“ не бъде установено нарушение, депутатите се задължават да насрочат референдум, без обсъждане. И в срок от 3 месеца, след датата на одобрение, процедурата трябва да бъде проведена.

“Влизането в еврозоната е капан, от който няма изход … Унищожението на българския лев ще доведе до унищожаване на спестяванията на българските граждани, обезценяване на доходите и ще ликвидира финансовата независимост на България“, заявява Костадин Костадинов, инициатор на подписката и лидер на „Възраждане“.

Въпреки че осезаемо привържениците на подхода на партия „Възраждане“ се увеличиха, резултатът им от парламентарните избори успя да предизвика изненада. Голямо значение за това оказа точно кампанията им за евротото. Затова при провеждане на референдум може да се очаква, че поне същото количество хора  ще отговорят със ,, за“. Но не бива и да се подценява потенциала на гласоподавателите скрити зад вота ,,Не подкрепям никого“.  По време на този процес тяхното решение ще има истинско значение за крайния резултат.

Единственото сигурно нещо е, че противопоставянето „лев-евро“ , ще продължи да бъде разделителна линия в българското общество за още много години напред.

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 07:30, 11 апр 23

Все някога ще ни се наложи да го приемем, не може все да правим

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама