Дипломация на своеволието

Всяко действие има реципрочно противодействие, особено в дипломацията.

Един от крайъгълните камъни на чуждестранните дипломатически мисии е да работят за поддържането на мира във взаимоотношенията между две страни. Затова от изключително значение  са  действията, които посланиците са способни да предприемат. Тяхната роля на дипломати от висш ранг им предопределя отговорността да представят интересите на своята страна, но и да работят за насърчаването на международните отношения.

Неизбежно противоречието в глобалната ситуация намира израз и в отношенията между отделните страни. Поради тази причина агресията, която Русия прояви, отекна и във връзките ѝ с държави, към които не е пряко ожесточена. Последиците от това породиха противоречиви реакции.

В провеждането на дипломация всеки жест и всяко изказване значат много повече от повърхностния образ, който дипломатите се опитват да представят. Естествено спецификите на културите пораждат и нужда от конкретно подбиране на методи на действие. В българо-руските взаимоотношения този процес винаги е протичал с известна доза напрежение. А през последните месеци това чувство бе засилено, от една страна, от случващото се извън границите на България, от друга - от объркването, което руският посланик Митрофанова често причиняваше. Тълкуването на множеството нейни изявления и действия се простираше от мисълта за допуснат политически гаф до впечатлението за отправена заплаха.

Снимка: БГНЕС/Боби Тошев

Подобен развой на събитията подтикна Министерството на външните работи на България да определи изказване на посланик Митрофанова, в което тя заяви, че би гласувала за лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, като „неуместно“.

По време на интервю с журналиста Мартин Карбовски, проведено на 20 април, висшият дипломат отговори на въпрос за кой български политик би гласувала, като посочи – или с „не подкрепям никого“, или за Костадин Костадинов. След като интервюиращият направи забележка, че по този начин тя не прави услуга на Костадинов, посланикът изиска тази част от интервюто да бъде премахната. Въпреки това цялото интервю беше излъчено в платформата Ютюб.

От българска страна случаят бе определен като „опит за намеса във вътрешните работи на страната и в този смисъл противоречи  на Виенската конвенция за дипломатическите отношения“.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

За да избегне грешното възприемане на обстоятелствата, в интервюто Митрофанова уточни, че „Възраждане“ не е представител на руските интереси в страната, а тази роля изпълнява движението „Русофили“ на Николай Малинов, станал наскоро председател на Международното движение на русофилите.

Защо ни е важно?

Това не е първият път, в който действията на руския посланик предизвикват подозрението за намеса във вътрешните работи на България, но е една от най-грубите прояви от нейна страна. Случилото се не е гаф, но със сигурност действието не е дообмислено.

Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

Според Виенската конвенция дипломатите от такъв висок ранг са длъжни, въпреки имунитета си, да уважават законите и правилата на приемащата ги държава. Намесата във вътрешните работи на съответната страна е категорично забранена.

Може да се каже, че в известна степен руският посланик следва последователна линия на поведение – отношение, напомнящо на това, което хегемоните упражняват над подчинените си. Дори в момента, в който МВнР ѝ връчи нота за напускане на руските дипломати, тя си позволи да постави ултиматум на България, че „пред руското ръководство неотложно ще бъде повдигнат въпроса за закриване на Посолството на Руската федерация в Република България“. Подобни действия от страна на Москва не бяха предприети, въпреки че  успешно бяха изгонени над 70 руски дипломати.

Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов

Но вина за нейното поведение има и българската страна. Мерките и предупрежденията, които България неведнъж е отправяла, не са били достатъчни, за да успеят да покажат на руската дипломация, че подходът ѝ е неприемлив и противоречи на международните норми.