Русия „няма да прости“

Въпреки моралното противоречие в цялата ситуация Русия пое  председателството на Съвета за сигурност на ООН до края на месец април.

Заседанието на Съвета за сигурност в Ню Йорк на тема „Ефективен многонационален подход чрез защитата на Хартата на ООН“ беше оглавено от руския външен министър Сергей Лавров. В контекста на случващото се в Украйна това подтикна генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да осъди „опустошаването“ на страната вследствие на руската инвазия като „нарушение“ на международното право. Гутериш предупреди, че злополука или погрешна преценка могат да станат причина за покачването на  международното напрежение и възникването на конфликт.

По време на дебати, инициирани от Русия, Лавров изтъкна, че  над света е надвиснала опасност, по-голяма от тази по време на Студената война, и обясни, че неговата страна ясно е обозначила целите на т.нар. „специална военна операция“.

Не премина безпрепятствено и самото влизане на висшия руски дипломат в САЩ. Американското правителство реши да откаже визи на някои от руските репортери, пристигащи за срещата в ООН. Това даде повод на Сергей Лавров да заяви, че Русия „няма да забрави“  и „няма да прости“ на САЩ за спирането на процедурите за получаване на виза от журналистите, които са имали намерението да пътуват заедно с дипломата.

Към момента Държавният департамент на САЩ все още не е излязъл с никакъв коментар по отношение на предполагаемото отказване на визите.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Nathan Howard

Поредното изостряне на тона между двете страни идва на фона на ареста на репортера на „Wall Street Journal“ Еван Гершкович, който беше задържан миналия месец от руските власти по обвинения за шпионаж.

Началото на войната накара много западни журналисти, намиращи се в Русия, бързо да напуснат страната. Една от причините за това е налагането на изискването към всички чуждестранни журналисти да подновяват визите и акредитациите си на всеки три месеца. Преди конфликтът да се разрази процедурата трябваше да се извършва веднъж годишно.

Заплахите на Сергей Лавров по-късно бяха повторени и от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, който заяви, че руската страна ще намери начин да отговори така, че американците дълго да си спомнят, че не бива да действат по такъв начин.

Защо ни е важно?

Точно преди 15 месеца Русия отново имаше възможността да беше начело на Съвета за сигурност на ООН. Тогава гръмна и новината за нейното нахлуване в Украйна. Това се случи по време на сесия на Съвета на живо.

Украйна определи председателството на Русия в този момент като най-лошата първоаприлска шега и призова постоянните страни-членки на ООН да блокират процедурата.

Уви, това не се случи!

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Miguel A. Lopes

Преди война с Украйна, макар и неохотно, Сергей Лавров беше уважаван дипломат, контрастиращ на руските си колеги. Тогава той цинично твърдеше, че Русия никога няма да нахлуе в Украйна. И дори след като войната се разрази Лавров продължи да настоява, че това не е истината.

А преди месец, в Делхи, дори изказа твърдението, че всъщност Украйна е започнала война срещу Русия, с което предизвика само смях. В думите му липсва ирония, а речта му остава винаги невъзмутима.

Настоящото председателство е възможност за Русия да направи опит за спечелване на подкрепа или съгласие на нациите, които все още стоят в неутрална позиция.

В хода на международния диалог Русия се оплака, че светът е станал еднополюсен след приключването на Студената война. Ако в действителност желае многополюсност, моментът е съвсем подходящ за нея да се възползва от възможността си за бърз достъп до световните лидери.

Страната неведнъж обаче е показвала, че не може да се въздържи от това да злоупотреби с правомощията си на постоянен член на ООН.

Поради тази причина се очаква по време на заседанията на Съвета тонът да продължи да бъде ожесточен.

Постепенно Русия започна да усеща, че действията ѝ са силно зависими от международните нагласи срещу нея, но вместо да се възползва от възможността да подобри международния си имидж, тя поема по същия стар модел на поведение, с което  би успяла само да затвърди позицията на САЩ. Дори и да не забрави за американското отношение, скоро е възможно да няма жизнената сила да води битка за отмъщение.