Всеки осми българин е готов да напусне страната и да се премести за постоянно в чужбина. Тази статистика, едва ли изненадваща някого, бе поднесена наскоро от Националния статистически институт. Данните са от паралелно изследване "Миграция и миграционно поведение", направено едновременно с преброяването на населението през 2021 г. Тук трябва да отбележим, че правата, възможностите и особено привилегиите на гражданите в ЕС значително улесняват нагласата на "осмия" българин.
В същото време в отношението на българското обществото към мигрантите се срещат различни мнения, като преобладаващите са отрицателни. Доскоро непознат за нас, мигрантският натиск, поражда позиции, които се разминават с традиционния образ на българите, често обрисувани като толерантен и гостоприемен народ.
На пръв поглед държавата третира различно украинците, които настанява в хотели и различни бази и нелегално преминаващите южната ни граница - в лагери с огради. Тук е добре да посочим разликата между майката с децата си, бягаща от война и младите мъже, чиято цел е установяване в някоя от богатите държави на ЕС.
В центъра на вниманието ни през последните години остава темата за отблъскване на мигрантската вълна. Полагат се сериозни усилия в тази посока, въпреки че според ООН над милион българи са избрали да живеят в чужбина, по причини подобни на нелегалните.
И това е най-занижената оценка.
Според доклад за сигурността на Министерския съвет се споменава друго число – над три и половина милиона. Срещат се и твърдения, които дори надхвърлят резултатите от последното преброяване. Намеренията на "осмия" също не допринасят за промяна в нагласите на нашите граждани, които продължават да се вълнуват от теми като изграждане на по-висока ограда и по-строг контрол на границата.
Драстичен пример в това отношение е Италия. На наскоро избраната за министър-председател Джорджия Мелони ѝ трябваха само няколко дни, за да затвори пристанищата на държавата. Това се случи на 4 ноември, едва месец след изборите през миналата година. Блокирани бяха спасителните кораби, което не дава възможност на хиляди мигранти да стъпят на брега. Позицията на Мелони не е смекчена и до днес. Не случайно предизборният й лозунг беше: "Първо Италия и италианците."
Според статистически данни 5 милиона чужденци трайно са се установили на Апенинския полуостров. Това са 8.5% от населението. Мигрантската криза от последните години в Италия често се нарича инвазия. И това се случва в държава, прочута с емиграцията си през годините. Известно е, че между 1870г. и 1970 г. над 26 милиона италианци са изоставили родината си, пръскайки се по всички континенти. Знае се също, че не са се радвали на радушен прием. Стереотипите ги описват като комарджии, пияници, буйни, склонни да използват оръжие за решаване на проблеми, прекалено шумни и много приказливи. Престъпните им организации са винаги сред най-популярните в чужбина и борбата с тях е сред най-трудните. Едва когато миграционният поток от Италия пресъхва, към средата на втората половина на ХХ в., започва процес за изграждане на положителен имидж на италианските общности по света.
Превратностите в историята ясно сочат, че отричащите правото на всеки да търси по-добро място за живот утре може да се окажат в същото положение - да се превърнат в "осмия" българин. Независимо от обещанието на програмата "Развитие на човешките ресурси" да подкрепя всеки осми в България.
Снимка: Pixabay
Да, програмата е със срок от седем, а не осем, години – между 2021 и 2027 година, което внася малко разнообразие. Но не трябва да подминаваме и факта, че (пак) всеки осми у нас е с болни бъбреци. Това бе съобщено от нефролози във варненската УМБАЛ "Св. Марина" преди няколко години.
Изглежда, че фаталното число за България е завъртяната осмица, а не зловещите тринайсет.
Добави коментар