В борба за власт след 20 години управление

Ръководейки Турция в продължение на 20 години, Реджеп Тайип Ердоган се превърна в политически гигант, който промени страната си повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк.

Сега му се налага да влезе отново в битка, подлагайки на изпитание цялата си политическа кариера във време, в което в Турция отекват трусовете на необуздана инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 г. насам.

На 14 май предстои в страната да бъдат проведени парламентарни и президентски избори, които биват определяни като най-критичните в новата история на Турция. С гласа на 64 млн. турски граждани трябва да бъде определен новият 600-членен парламент и да бъде решено кой ще управлява държавата през следващите пет години.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sedat Suna

Въпреки че кандидатите са четирима, като основни претенденти биват определяни Реджеп Тайип Ердоган и Кемал Кълъчдароглу.

Най-голямо любопитство в общественото пространство поражда въпросът дали настоящият президент ще се раздели с властта толкова лесно.

В края на своя дълъг мандат Ердоган обещава на народа си силна и развита Турция, 6 млн. работни места и отправя обвинение към Запада, че се опитва да го свали. Същевременно неговият съперник Кемал Кълъчдароглу се ползва с подкрепата на широката опозиция и иска да насочи държавата – членка на НАТО, обратно към прозападната и по-демократична политика.

Една от основните линии на противопоставяне, която настоящият президент  поставя чрез обвинение, което отправя към опонентите си, е, че са ,,про-ЛГБТ“, на фона на защитата на традиционните семейни ценности, които неговата партия с ислямски корени твърди, че отстоява.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Sedat Suna

Като доминираща тема в предизборните кампании на всички партии заляга тази за състоянието на икономиката на страната, в това число кризата, свързана с разходите за живот, както и огромните щети, които земетресението нанесе. Опозицията използва последното, за да атакува „лошото“, според нея, управление на спасителната операция от страна на правителството.

В Турция президентските избори се провеждат на всеки 5 години. Този, който успее да спечели 50% от гласовете на първи тур бива избран за президент. Но ако никой не успее да си осигури необходимото мнозинство, двамата кандидати с най-много гласове отиват на балотаж, който е насрочен за 28 май.

При парламентарните избори дадена партия печели места в 600-членния парламент правопропорционални на броя на подадените за нея гласове, при условие, че е постигнала поне 7% от националния вот.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

Защо ни е важно?

Турция е значителна част от отбранителната сила на  НАТО на Запад, но водената политика от Ердоган  през изминалите месеци показва, че страната се стреми и към поддържането на тесни връзки с Китай и Русия. 

Разликите в намеренията на двамата основни претенденти за президент предизвиква изключителен интерес в геополитическо отношение поради мащаба на последиците от това накъде всеки от тях би насочил националния интерес. Тонът, който бъдещият лидер ще използва, също е от значение. В това отношение Западът би приветствал края на ерата на конфронтационната реторика, дори ако стратегията на Турция за балансиране между Изтока и Запада продължи да бъде развивана.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tolga Bozoglu

За президента Ердоган участието в тази битка се превръща във въпрос от огромно историческо значение. Преизбирането му би го упълномощило да постави своя отпечатък върху територия обхващаща 85 милиона души. Това поражда допълнителен страх на Запад. Смята се, че лидерът ще тласне политиката на страната към още по-религиозно-консервативен модел, който би могъл да се характеризира със създаването на регионални процеси на конфронтация.

Макар и Западът да желае промяна в отношенията си с Турция, Европа може да се окаже неподготвена за такъв развой на събитията. Предполага се, че ако опозицията вземе превес, тя ще потърси място на държавата в ЕС, а отговорът, който Европа би дала на това, все още не е ясен.

Изборът, който турците предстои да направят, ще се отрази значително на сигурността както в Европа, така и Близкия Изток. Избраникът ще предреши ролята на Турция в НАТО, отношенията ѝ със САЩ, ЕС и Русия, както и развоя на миграционната политика.