Българското остро несъгласие

След като стана ясно, че Скопие не е допуснало българския евродепутат Андрей Ковачев и още четирима души на 6 май до територията на Северна Македония, последва реакция от българска страна.

Действията на македонските власти биват осъдени както от България, така и от Европейската комисия. По тази причина от българското Министерство на външните работи привикват македонския посланик у нас за разговор.

В позиция на ведомството се посочва, че по време на проведената среща министърът на външните работи Иван Кондов изразява ,,силна загриженост и остро несъгласие“ с решението на Скопие, като определя връщането на българските граждани като необосновано и несъвместимо с „европейските принципи и норми“. Той също подчертава, че подобни действия, които се извършват от официални институции в Северна Македония впоследствие пораждат негативен отзвук сред българската общественост и нанасят сериозна вреда за добросъседските отношения на двете страни.

Снимка: БГНЕС/Зара русева

В същия ден Министерството на външните работи на Северна Македония излиза с ново изявление за причините, породили казуса. Първоначалната версия за предприетите действия се състоеше в обяснението, че българският евродепутат и останалите четирима души са ,,потенциални нарушители на обществения ред“. От новото съобщение става ясно, че властите на Северна Македония са знаели, че в групата, която е искала да влезе в страната на 6 май, е имало лица, които представляват риск за общественото спокойствие и сигурност. Но евродепутатът Андрей Ковачев не е бил сред тях. Взетото решение се е дължало на останалите хора, с които той е пътувал. В македонската позиция се казва още, че всеки евродепутат, ,,който уважава достойнството на държавата и нейните граждани, е добре дошъл в Северна Македония“.

Снимка: БГНЕС

Евродепутатът Андрей  Ковачев решава да предприеме пътуването си на 6 май с цел да присъства на събитие, организирано в памет на загиналите през Балканските войни български войници край град Ново Село, намиращ се в източната част на Северна Македония. Придружава го основателят и председател на Фондация „Българска памет“ - Милен Врабевски, който организира събитието. Имената на останалите трима души не се оповестяват.

В разгара на събитията от Държавния департамент на САЩ  потвърждават подкрепата си за присъединяването на Северна Македония към ЕС. В изявление говорителят на ведомството Матю Милър казва, че по време на среща във Вашингтон държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и министър-председателят на РСМ Димитър Ковачевски са подчертали ,,силната подкрепа на САЩ и значението на присъединяването на Северна Македония към ЕС за страната и региона на Западните Балкани“.

Подобен случай възниква и покрай друга дата, свързана с българската история. В началото на годината Стево Пендаровски, президент на Северна Македония, предложи да бъде забранено влизането на един евродепутат и придружаващите го лица на територията на страната за честванията по повод 151 години от рождението на революционера Гоце Делчев. Поименно хората не биват назовани, но се твърди, че те са били ,,активизирани от руските разузнавателни служби“.

Изображение: Official website of the United States Government

Защо ни е важно?

С одобрението на т.нар. ,,френско предложение“ през месец юли миналата година македонският парламент започна официално да прави своите първи крачки към ЕС, но това задължи Скопие да приеме българските условия като ангажименти на страната към ЕС. Централна част в тези условия заема ограничаването на езика на омразата, както и вписването на българите в Конституцията на Северна Македония. Това обаче не прекрати провокациите от страна на РСМ.

Сближаване между двете страни можеше да се наблюдава единствено, когато то биваше продиктувано от конкретни нужди, както и от необходимостта да не бъдат загубени отпуснати средства. Езикът на омразата продължи да бъде използван. Но това, което прави впечатление в последния случай, както и в този, свързан със 151 години от рождението на революционера Гоце Делчев, е, че репресия срещу български граждани не възниква само на регионално, но и на международно.

Изминалите години многократно доказаха, че нищо, свързано с политическите скандали със Северна Македония, не се случва случайно. Печелившите от покачването на напрежението се намират както от двете страни на границата, така и на различни континенти.

Снимка: БГНЕС/Божидар Стоилов

Темата ,,Северна Македония“ често изкача точно в моменти, в които на българските политически партии предстои да вземат важно решение. Многобройното ѝ прилагане я превръща в добре отработен механизъм.  Това може да се отнесе и към ситуацията, в която България се намира в момента. Все още съставянето на редовно правителство е под въпрос, а същевременно трябва да бъдат разгледани много належащи закони, сред които е и този за държавния бюджет.

Появата на американската позиция, подчертаваща важността от членството на Северна Македония в ЕС, точно по време на разгара на настоящите събития, е показателна за това как отработеният механизъм се прилага не само от двете замесени страни, но и че с пълна сила се използва от политическите сили, намиращи се отвъд Балканите. Американците оказват подкрепа на македонската страна точно в момент, в който тя бива обвинена за  поведение, което всъщност е несъвместимо с европейските принципи и норми.