На 15 май 1925 година умира Гео Милев – преводач, журналист, режисьор, издател на едни от първите самоучители по немски език и основен представител на експресионизма в българската литература.
Роден е на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр. Раднево) в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.
Едва 12-годишен той съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове.
По-късно следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което продължава образованието си в Лайпциг.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти троянски полк, който е на позиция при местността Дойран.
С пристигането си там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава заедно с бъдещата си съпругата за Берлин, за да бъде опериран. Лечението му там продължава до март следващата година.
След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се връща в София. Веднага се захваща с публицистика и започва да издава списание „Везни“. То излиза три години – от 1919 г. до 1922 г.
Две години след спирането на в. „Везни“, през януари 1924 г. започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее. В това издание излиза и емблематичната му поема – „Септември“, посветена на събитията от 1923 г.
Първото издание на поемата "Септември"/Източник: Wikipedia
В нея Гео Милев утвърждава човешкия порив за свобода и щастие. Още в увода изразява идейно-емоционалната оценка на историческото събитие. Септемврийското въстание не е дело на авантюристи или капризно хрумване на комунистите, а е социално обусловено и исторически закономерно явление.
Поетът, воден от своята представа за истината, е подчертал общо – демократичния характер на въстанието, социалния лик на борците. Те са онези „кални, гладни, измършавели“ от труд народни маси, които повече не могат да търпят бремето на мизерията.
В центъра е човекът с неговите воля и достойнство – той е изравнен с Бог, изживял духовен подем и възход. „Септември“ е своеобразен бунт срещу братоубийството в човешката съдба. Погромът му е изразен чрез средствата на натурализма. Народът е като стихия, като „отприщено стадо слепи животни“, което ще помете ужаса на стария свят и ще изгради нов, по-добър. Измеренията на жертвеноста са величествени – свързани са с непоколебимата вяра за постигането на щастие и свобода.
На 14 май 1925 г. авторът Гео Милев е арестуван от полицията заради тежките си слова и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието.
Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.
На 15 май 1925 г. поемата „Септември“ убива своя 30-годишен автор, един от най-модерните български поети и участник в битките край Дойран.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Писателят Христо Карастоянов, който изследва последните години от живота на Гео Милев, пише в книгата си „Една и съща нощ”, че при откриване на скелетите в масовия гроб, върху черепа на Гео Милев е открита пукнатина в областта на оцелялото ляво око, стигаща чак до тила. Вероятно силният удар с твърд предмет не е успял да го убие, затова е довършен с пристягане с тел около гърлото му.
Въпреки краткия си живот – едва 30 годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин.
Снимка: БГНЕС/Любомир Спиров
Той има ясно съзнание за значимостта на културната си мисия и доколкото му позволяват обстоятелствата я изпълнява с чувство за отговорност в духа на социалистическите му нагласи. Негова дъщеря е небезизвестната детска писателка Леда Милева.
СЕПТЕМВРИ
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.
Дълбоко сред мрак и мъгла.
Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:
по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
Добави коментар