Зелени средства за ядрени проекти

Разделението на държавите на лагери по темата за нисковъглеродната ядрена енергия стана причина за дългогодишни разногласия за бъдещето ѝ в ЕС, които се задълбочиха през 2023 г.

Постигането на компромис откри възможност пред Франция и други, положително настроени спрямо ядрената енергетика, страни да засилят сътрудничеството си за използването на технологията и за подобряването на нейния статут.

По време на министерска среща на 14-те проядрени държави в Париж ролята на председател поема българският министър на енергетиката Росен Христов.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/МИ

„Ядрената енергетика е надеждна като технология и достъпна като цена. Реално без нея няма как да се постигнат целите за декарбонизация. Крайно време е този факт да бъде признат и да спрем дискриминацията на ядрената енергетика“, заявява той.

Българският министър настоява за формирането на твърда позиция в подкрепа на ядрената енергетика като важен елемент както за декарбонизацията, така и за енергийната сигурност и автономност. Според него ядрената енергетикав момента с най-висока степен на независимост, тъй като по-голямата част от необходимото ѝ оборудване вече се произвежда в Европа. В сравнение с това 90% от елементите на соларните панели се произвеждат в Китай, което представлява своеобразна зависимост.

Росен  Христов посочва още, че за всяка страна е необходимо да бъде извършен анализ както на производството на електроенергия, така и на вноса на такава.

Събралите се държави отправят призив към ЕС да позволи употребата на своите енергийни политики, включително и субсидиите за зелена промишленост, за да подкрепи ядрената енергия. Но на това Брюксел отвръща, че само някои от напредналите технологии в ядреното направление ще получат стимул за развитие.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Hoslet

Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон посочва, че не е разрешено бюджетът на ЕС да се използва за ядрено производство, но се планира да бъдат въведени реформи за пазара за електроенергия, които биха помогнали на сектора по-лесно да получава външно  финансиране.

Защо ни е важно?

Откакто първата електроцентрала започва да работи през 50-те години на миналия век, светът се разделя силно спрямо отношението си към енергийния източник. Въпреки че е по-чиста алтернатива на изкопаемите горива, този тип енергия поражда страх, защото често първото нещо, с което бива асоциирана са някои от най-опасните и смъртоносни оръжия в света.

Успехът на Франция в намаляването на  вредните емисии се превърна в ясен пример за някои от основните предимства на тази технология и в стимул и за другите европейки страни да се престрашат да я използват. В сравнение с  някои от най-популярните възобновяеми енергийни източници ядрената енергия има най-висок коефициент на капацитет и същевременно централите изискват много по-малко поддръжка в сравнение с традиционните, което би осигурило значително предимство на Стария континент като световен търговец и независим консуматор на енергия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kimmo Brandt

Към момента Европейският съюз разполага общо с около 100 GW инсталирани ядрени мощности, които произвеждат приблизително една четвърт от електроенергетиката на целия съюз.

Настоящите усилия на проядрените държави се стремят към краен резултат, който ще ограничи зависимостта от внасянето на изкопаеми горива, като същевременно би добавял поне 30 милиарда евро към търговския излишък на ЕС.

Но въпреки цената и достъпността, които биха се отразили благоприятно на европейските домакинства, ядреното производство все още има един значим недостатък – то разчита на невъзобновяемо гориво, което в много от случаите е осигурявано от Русия.

Ядрената енергетика също така генерира радиоактивни отпадъци, които според антиядрените правителства трябва да се превърнат в достатъчна предпоставка за това страните да се съсредоточат върху възобновяемите източници на енергия, които ще могат да допринесат и за намаляването на въглеродните емисии.

Снимка: PIXABAY/Jackie Ramirez

Страховете съществуват от твърде дълго време. Може би вече е дошло времето, в което Европа ще бъде готова да последва разбирането на Нилс Бор, Айнщайн и други учени, според които има само един начин хората да оцелеят, когато притежават технология, толкова мощна, колкото атомните бомби, и той е сътрудничеството, стремящо се към по-безопасно и чисто бъдеще.