През последните дни медиите отразиха широко два независими един от друг казуса, свързани със застрояване на знакови пространства в София. В единия случай става въпрос за намерението за построяване на 6-етажна банка в двора на известния ресторант „Синия лъв“, който се намира в непосредствена близост до Народния театър „Иван Вазов“.
Тук интригата се върти около взетото наскоро решение за отсичането на 25 здрави дървета и заявеното в последствие намерение то да бъде преразгледано с цел оптимизация (намаляване) на тази бройка.
Вторият казус е свързан с установяването на незаконната сеч на голям брой дървесна растителност в имота на къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина след издаването на разрешително за премахване само на 10 изсъхнали дървета.
На пръв поглед двата случая си приличат единствено по загрижеността за зелената система на града. По-внимателното им разглеждане обаче разкрива и други общи черти и показва ясно липсата на тъждественост между думите и делата на Столична община. По какво всъщност тези казуси са си лика-прилика?
Снимка: БГНЕС
Бивши публични имоти, инвеститори със сходен бизнес
Теренът, прилежащ към ресторант „Синия лъв“, заедно със сградата на самия ресторант са предоставени на Народния театър с указ на цар Борис III. До 2005 година собствеността е държавна, след което по-голяма част от земята (без сградата) е приватизирана от областния управител. Придобива я фирмата „А-Трейд-3000“ ЕООД на Иво Иванов и Димитър Борисов – собственици на фирма „Титан“, която чисти голяма част от София.
Историята на „Мария Луиза“ е печално известна. Отворената през 1938 година къпалня става обект на съмнителна сделка през 2003 година, в която основен герой е шефът на ВИС-2 Георги Илиев. В резултат, Столична община чрез своята фирма „Софийски имоти“ остава собственик на едва 42% от новото дружество „Парк Мария Луиза“ АД, докато фирма „Енджел“ държи останалите 58%. При това разпределение общината е лишена от всякакъв контрол върху работата и бъдещото развитие на къпалнята. Задължена е обаче, при евентуално реализиране на инвестиционен проект да покрие своята част от вложението, ако не иска да загуби дела си. През 2005 г., след смъртта на Георги Илиев, мажоритарният дял се прехвърля на фирми на Румен Гайтански - Вълка, чийто бизнес също е свързан с почистването на столицата.
Общински думи и дела
В средите на инвеститорите се говори отдавна за строеж до „Синия лъв“. През 2018 г. комисията по екология към Столичния общински съвет дава разрешение за премахването на 35 дървета, с което започва разчистването на терена. През 2020 г. е разрешено изработването на нов Подробен устройствен план, който предвижда застрояване. Още тогава е ясно, че за да се реализира това застрояване, е необходимо дърветата да бъдат премахнати. Още повече, че при съгласуването на плана с Министерството на културата, оттам е поискано археологическо проучване, което е несъвместимо със запазването на растителността.
На този фон сегашното решение за премахване на 25 дървета изглежда предопределено. А последвалото искане за ревизирането му по-скоро е продиктувано от желание за подобряване на публичния образ няколко месеца преди изборите за местна власт.
Що се отнася до къпалнята в Борисовата градина, тя не работи от 2005 г. тъкмо с аргумента, че се нуждае от преустройство и модернизация. През всичките тези години неразбирателството между мажоритарния собственик и Общината се е свеждало до размера на инвестицията и евентуалното застрояване на допълнителни архитектурни обеми.
Новото през последните месеци е, че Столична община успя да отдели 12 дка от заградения около къпалнята имот и да ги върне в пределите на парка. Това е прекрасна новина за жителите на града. В същото време обаче, главният архитект Здравко Здравков издава виза за инвестиционно проектиране, в която, странно защо, е записано, че не подлежи на съобщаване. Според Здравков в случая заинтересовано лице е само инвеститорът, сякаш къпалнята не е за обществено ползване и не граничи от всички страни с най-стария столичен парк.
Снимка: БГНЕС
След като наскоро и фирмата-собственик обяви, че има сериозни намерения да възстанови обекта, логично е да се предположи, че незаконната сеч е разчистване на терен за бъдещи строителни дейности и цели да улесни предстоящия процес по одобрение на същинския проект.
Предстои да видим как ще се развият двата казуса в предизборната година и дали същинското им решаване няма да бъде оставено за след местния вот.
Добави коментар