Страданията на етническата група Хуей

Докато преследването на уйгурите и други етнически групи в Синдзян, Китай, е добре документирано, положението етническата група Хуей става все по-критично. 

Наброяваща около 10,5 милиона души, тя се състои предимно от мюсюлмани. Те населяват териториите, през които е преминавал Пътят на коприната, чрез който се смята, че и ислямът е дошъл в Китай.

През изминалите дни, в опит да предотвратят това, което според тях е опит на властите за премахване на купола и минаретата на джамия в Югозападен Китай, хиляди мюсюлмани от етническото малцинство обграждат молитвения дом.

Снимка: ЕПА БГНЕС/Sedat Suna

Очевидната промяна на джамията в село Наджиайинг, провинция Юнан, се случва на фона на мащабна кампания, поведена от президента Си Дзинпин за ,,sinicization“ (,,китайзиране“) на религията. Процесът има за цел да асимилира некитайски общества или групи към китайската група, особено на езика, обществените норми, културата и етническата идентичност на китайците хан – най-голямата етническа група в Китай.

През последните две години властите правят очевидни опити за премахване на ислямската архитектура. Активисти твърдят, че са съборени куполите и минаретата на повече от 1000 джамии в страната, които принадлежат на Хуей. Но тези действия не остават незабелязани, силите на реда срещат яростната съпротива на местните граждани.

Видеоклипове, публикувани след  случая от село  Наджиайинг, показват сблъсъци на местните жители с колони от полицейски служители в екипировка за борба с безредиците. Силите на реда блокират входа на джамията и изблъскват тълпите с щитове и палки. В отговор гражданите отвръщат с гневни викове, а някои от тях замерят полицията с бутилки с вода и тухли. Мнозина определят случващото се като нахлуване и разрушаване на техния дом. Впоследствие десетки от протестиращите биват арестувани.

Снимка: ЕПА БГНЕС/Sedat Suna

Силите на реда също така призовават организаторите и участниците в бунта да се предадат преди 6 юни, за да получат снизходителност, и насърчават гражданите да им сътрудничат за откриването на укрилите се нарушители. В някои квартали достъпът до Интернет е прекъснат, а дронове наблюдават селото отвисоко.

Това обаче не е първият път, в който представителите на етническото малцинство се изправят пред репресиите на управлението. През 2018 година в Северозападната част на страната гражданите организират мирен тридневен протест, за да попречат на властите да разрушат новопостроена джамия. Местното правителство решава да отложи разрушаването, но по-късно заменя куполите и минаретата на молитвения дом с традиционни пагоди в китайски стил.

Защо ни е важно?

Въпреки че официално Китай гарантира свободата на вероизповедание, през последните години държавата затяга контрола върху регионите със силно мюсюлманско присъствие поради опасения от възможността за разразяваща се радикализация.

Снимка: ЕПА БГНЕС/Mark R. Cristino

Президентът Си Дзинпин е първият лидер в историята на Китайската народна република, който отдава значително внимание на религиозните прояви в обществото. Той отбелязва, че наблюдаваният възход на религията сред китайските граждани предразполага към това Китайската комунистическа партия да ръководи адаптирането ѝ към социалистическото общество.

Отношението към Хуей, както и към уйгурите, се подчинява на дълбок политически процес.

,,Китайзирането“ е част от  мащабния опит на ККП да овладее нарастващото влияние на гражданското общество, което е носител на огромни рискове за стабилността на Си и партията. Днес страната е много по-различна от 50-те години на миналия век, когато властта е била способна да поставя ограничения на печатните медии и на броя хора, които да имат възможността да излязат извън Китай. Постепенно нещата се променят и заглушаването на несъгласието и налагането на идеологически конформизъм става все по-трудно.

Международните връзки, до които Китай има достъп днес, както публични, така и частни, са необходими за задвижването на икономическия двигател на страната, но и за задвижването на процеси отвън навътре.

Снимка: ЕПА БГНЕС/Sedat Suna

Едновременно с това съществува и стремежът към заличаване на различията между културите вътре в самата страна. Подобно на уйгурите хуей са носители на култура, внесена отвън. Затова те биват разглеждани като проводници на опитите на чуждите сили да проникнат в държавата и да я саботират отвътре. Съответно религиозната политика на правителството се налага на национално и местно ниво.

От идеологическа гледна точка тези процеси на репресия се занимават с  противоречията, които ККП не може да обясни или не иска да възникват в обществото.

Снимка: ЕПА БГНЕС/XINHUA/Li Xueren/China Out

Постепенно репресиите приемат формата на патриотично превъзпитание, което би разединило повече това мултикултурно общество, отколкото би му помогнало само да заличи границите на своите различия, независимо от какъв характер са те.