Турция деблокира кандидатурата на Швеция в навечерието на забележителната среща на върха на Алианса във Вилнюс. Промяната на позицията на Ердоган настъпва в последния момент след провеждането на единадесетчасова среща с шведския премиер Улф Кристерсон и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Предприемането на тази крачка идва след година на спорове, в която Турция и Унгария се налага да бъдат убеждавани в значението на ратифицирането на кандидатурите на Швеция и Финландия. Но докато Финландия успява да стане 31-вия член на НАТО, Анкара предпочита да забави шведското предвиждане. Това се случва под претекста на обвинение към Стокхолм за укриване на кюрдски активисти, които турската страна счита за терористи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Turkish Presidential press office handout
В деня на единадесетчасовите преговори Ердоган решава да повиши залозите, като отправя искане към ЕС за преразглеждане на турската кандидатура за членство в съюза. Той поставя това като предварително условие за деблокиране на кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО. Повечето държави членки на ЕС остават силно скептични относно ангажимента на Турция към демократичните реформи и тези в областта на върховенството на закона.
Същевременно германският канцлер Олаф Шолц настоява, че амбициите на Швеция и Турция не са свързани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Henrik Montgomery
В резултат на тристранните преговори между Ердоган, Кристерсон и Столтенберг Швеция обещава да засили координацията срещу тероризма и двустранната търговия. Но Унгария все още не е одобрила кандидатурата на Стокхолм. Въпреки че премиерът на страната Виктор Орбан подава знак, че ще последва примера на Ердоган. Очаква се унгарският парламент да гласува по въпроса едва след края на лятната ваканция.
Защо ни е важно?
Преосмислянето на външната политика е част от по-мащабно преустройство, което турският президент започва шест седмици след преизбирането си. Една от основните мотивации е стремежът на Турция да преодолее икономическия спад и необходимостта от съживяване на чуждестранните инвестиции в страната.
Обвързването на кандидатурата на Швеция за НАТО с турското присъединяване към ЕС е ход, който изненадва мнозина. Ердоган заявява, че европейските нации трябва да ,,отворят път“ за присъединяването на Турция към политическия блок в замяна на одобрението на Анкара за това Швеция да бъде член на военния съюз.
Но това всъщност са два напълно различни процеса за две много различни институции.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Toms Kalnins
Европейският съюз има много структуриран процес на разширяване. Той е съпътстван от ясен набор от стъпки, които трябва да бъдат предприети от всички страни–кандидатки, дори и от тези, които тепърва желаят да подадат кандидатурите си.
В това отношения комуникацията между Турция и ЕС през годините преминава през различни трудности. Анкара кандидатства за членство в Европейската икономическа общност още през 1987 г., а през 2005 г. и за ЕС, но след известни неравности по този път, преговорите за присъединяване замръзват през 2016 г.
ЕС смята, че Турция прилага много политически реформи, които всъщност я отдалечават от изискванията на блока.
Задълбочаването на напрежението между ЕС и Турция привлича значително внимание през последните години. Европейците отдават това най-вече на проблемното състояние на демокрацията в страната и на конфронтационната външна политика на Анкара. Но докато Турция все още не се доближава до изпълнението на европейските критерии, ЕС не успява да ѝ окаже каквото и да е влияние, с което да спре или обърне наблюдаваното демократично отстъпление.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tim Ireland
Това, което привлича Турция отново към активиране на проевропейската стратегия е възможността за модернизация на митническия съюз, както и либерализирането на визовия режим. Първото ще подпомогне търговията с европейските страни, а второто ще позволи на турските граждани да пътуват по-лесно в европейските страни.
В настоящия момент за ЕС обаче ще бъде трудно да предостави на Турция очакваните Ердоган ползи.
Все още страни като Гърция и Кипър имат исторически спорове с Анкара. Също така войната в Украйна продължава да бъде значителен фактор. Връзките на Ердоган с руския президент Владимир Путин влияят върху отношенията на Турция с нейните традиционни западни съюзници, което заедно с други фактори, вероятно още дълго ще възпрепятства турските амбиции.
Добави коментар