Провеждането на избори за Европейки парламент се превърна в ключов аспект от политическия живот на континента. Прогнозите обещаваха, че резултатите ще сменят посоката на развитие в Европейския съюз и неговите държави-членки.
За да се стигне до такъв обрат обаче е необходимо предварително да бъдат развити определени процеси в обществото. Колективни изменения, които да предразположат гражданите към вземане на определени решения.
Теорията на френския психолог Густав Льо Бон предлага обяснение за това как поведението на индивидите се трансформира, когато станат част от тълпата. Там те губят чувството си за индивидуалност и стават податливи на колективни емоции и внушения.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YOAN VALAT
Прилагайки принципите на Льо Бон към европейския изборен контекст, можем да обясним психологическите механизми, които влияят върху поведението на избирателите. Те разкриват сложните връзки между индивидуалните действия и динамиката на тълпата.
Още в края на 19 век Льо Бон постулира, че хората в тълпата губят усещане за индивидуална идентичност и лична отговорност. Това води до поведение и решения, които не са изолирани случаи.
По време на европейските избори явлението можеше да се наблюдава на предизборните митинги и политическите демонстрации. Дори актът на самото гласуване създаде атмосфера, подобна на тълпата, където хората действат, повлияни от колективната енергия и мненията на другите около тях.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MIKKEL BERG PEDERSEN
Един от ключовите аргументи на Льо Бон е, че тълпите са силно податливи на емоционално заразяване и внушение. Политическите кампании използват това и създават емоционално заредена среда, която засилва усещането за единство и надежда, страх или гняв.
В контекста на европейските избори политическите лидери и партии използваха мощна реторика и символични жестове, целейки да предизвикат силно емоционални реакции. Съзнавайки, че подобни емоции се разпространят бързо сред електората и оформят предпочитанията му при гласуване.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANTONIO PEDRO SANTOS
Вследствие кампаниите се фокусираха върху ясни, емоционално резонансни послания, а не върху подробни политически дискусии. Националистическите и популистките движения например често се възползваха от страховете около имиграцията и икономическата нестабилност. Докато проевропейските партии наблягаха на ползите от единството и сътрудничеството.
Но присъствието на лидерите си остана незаменимо. Те изиграха решаваща роля при формиране поведението на тълпите. Защото харизматичните лидери, способни да се докоснат до колективните емоции и желания на тълпата, винаги успяват да насочат действията и мненията на големи групи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FILIP SINGER
По време изборите за ЕП политическите лидери и влиятелни фигури служеха като фокусни точки на колективните настроения. Способността им да артикулират визия, да предизвикват силни емоции и да се представят като въплъщения на колективни стремежи или страхове оказа значително влияние върху електората.
И изобщо, емоционалното заразяване, опростяването на сложни въпроси, ролята на лидерите и разпадането на личната отговорност допринасят за уникалната динамика на избирателното поведение. Разглеждайки електората като тълпа, можем много добре да разберем мощните ирационални сили, които движат колективното вземане на решения на политическата арена.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JOSE SENA GOULAO
Льо Бон отбелязва, че тълпите са склонни да опростяват сложните проблеми, свеждайки ги до двоичен избор или лесно смилаеми лозунги.
А европейските избори показаха, че различни социални групи са способни да се обединяват сравнително бързо и лесно. Независимо дали въз основа на националност, икономически статус или политическа идеология.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ANDRE PAIN
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Много е нагло да наричаш хората,които защитават здравето и живота си от някакви психясали,самопровъзгласили се за висша инстанция лидери.Когато техните малоумни решения засегнат голяма част от населението ,хората какво да направят -да слушат безропотно заповеди или да изхвърлят малоумниците от управлението?!.Тъпата зелена сделка на Урсула фалира повечето фермери в Европа,остави безработни миньорите,при положение,че Европа замърсява с въглеродни емисии само 8%.Намесата в Украйна прецака армиите на отделните държави,спирането на руския газ срина икономиките и вдигна цените,мигрантите,изгонени от собствените си държави от същите тези сринаха социалните системи.Когато някой работи срещу народа си отива на боклука на историята.....