Едва ли фонът за срещата на световните лидери в ООН можеше да бъде по-мрачен. Защото нестихващите кризи в Судан, Газа и Украйна не спират да разголват неефективността на най-важния орган за вземане на решения в света.
Войните, безпокойството около бъдещето на демокрацията и дълбоките геополитически разделения продължават да предизвикват трусове на световната сцена.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SARAH YENESEL
Инак, на подиума на Общото събрание на ООН, високопоставените лица отново се обърнаха един към друг, с призив за отстояване добродетелите на сътрудничеството. Но авторитетната институция просто не е в състояние да отговори на вълната от предизвикателства. Затова и Съветът за сигурност на ООН, доминиран от победителите във Втората световна война, с право на вето, отдавна е осмиван като анахронизъм на реалността.
Например твърдите колективни действия, за овладяване нахлуването на Русия в съседния двор, се оказаха невъзможни. А докато Съединените щати в продължение на месеци "посредничат" за мирна сделка, всъщност подкрепят правото на Израел да се защитава?!
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SARAH YENESEL
И междувременно, броят на смъртните случаи нараства. С хиляди. А Израел директно казва – No pasaran!
Конфликтите в Близкия Изток напрегнаха значително цялата система на ООН. Съдебни дела срещу Израел и израелски служители вече текат в Международния съд, Върховният съд на ООН и в подкрепяния от ООН - Международен наказателен съд.
Разследванията се оказаха поляризиращи. От една страна, някои от правителствата ги приветстват като необходимо прилагане на международното право. От друга обаче, американски и израелски служители ги представят като спектакъл, изпълнен с пристрастия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SARAH YENESEL
Международната общност, въплътена в Обединените нации, не успя да спре и катастрофалната гражданска война в Судан. Тя вероятно ще доведе до най-смъртоносния глад през последните години. Не спря и разпадането Мианмар под управление на военната хунта.
И това е систематичен проблем във функционалното устройство на Съвета за сигурност.
Силно обременен от разбудените съперничества между Великите сили, той натоварва останалите агенции, работещи за прекратяване на конфликтите. Но предизвикателствата на 21-ви век изискват създаване на съвременни и работещи механизми за решаване на проблемите. Такива, които включват усилията на всички правителства в международните институции.
Защото отдавна сме подминали момента, в който трябваше да бъдат коригирани и актуализирани.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/STEPHANI SPINDEL
На практика, конкуренцията между големите сили, е която определя духа на Съвета за сигурност в наши дни. Въпреки че много служители и дипломати на ООН продължават да се надяват Съветът да се върне към силните си дни от времето на Студената война. Като пространство за полезно сътрудничество между великите сили.
Но това са илюзии. Глобалният баланс на силите вече е съвсем различен.
Развиващи се икономики като Индия, Бразилия и Южна Африка, както и големи играчи, като Япония и Германия, остават изключени от постоянното членство. По анахронични причини. Така прашасалата структура подкопава собствената си легитимност. Оставяйки много важни държави изолирани от вземане на екзистенциални решения.
Една от ключовите пречки пред реформите, разбира се, е правото на вето, притежавано от петте постоянни членки.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SARAH YENESEL
То регулярно парализира Съвета и прави приемането на резолюции, по критични глобални въпроси, почти невъзможно. Например ветото на Русия блокира всичко осъждащо нейните действия в Украйна. А САЩ не спират да блокират всичко, насочено срещу откровеното окупиране на територии от страна на Израел.
Точно такива неща водят до все по-честите обвинения, че Съветът за сигурност служи по-скоро като инструмент за силова политика, отколкото като ефективен орган за разрешаване на конфликти.
Но докато популизмът и национализмът стават все по-осезаеми, способността на ООН да действа като посредник и мироопазващ орган просто агонизира. И оставя повече от нейните инициативи в застой.
Точно когато, нуждата от ефективна и приобщаваща Организация на обединените нации никога не е била по-голяма.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUSTIN LANE
Добави коментар