Глобална защита за океаните

Най-важното екологично споразумение след Парижкото споразумение от 2015 година

След 15 години на обсъждане, след 5 кръга на продължителни преговори, водени от ООН, над 100 държави постигнаха съгласие  за съставянето на правно обвързващ ,,договор за открито море“. 

Само 1,2% от международните води са защитени, а от тях само 0,8% са определени като ''силно защитени''. В същото време те са местообитание на множество уникални видове и екосистеми. Водата е и решаващ буфер срещу климатичната криза. През последните десетилетия океаните са погълнали повече от 90% от излишната топлина. Въпреки това климатичните изменения заплашват и тях. Вследствие на по-високите температури и киселинността на океаните се покачва, което силно застрашава живота в тях.

Правилата, които съществуваха до момента се характеризираха с фрагментираност и слабо приложение, от което последиците естествено са слаб контрол и липса на регулация на дейностите в открито море. Посредством договора ще бъдат създадени правни инструменти за установяване и управление на защитени морски зони. Също така се предвижда той да включва екологични оценки на потенциалните щети от търговски дейности. Подписалите споразумението се съгласяват да споделят океанските ресурси.

Според помощник-държавния секретар на САЩ Моника Медина един успешен договор би спомогнал за постигане на целта за защита на поне 30% от световния океан до 2030 година. На това твърдение от ,,Грийнпийс“ отвърнаха, че за постигане на тази цел е необходимо всяка година да бъдат поставяни под защита над 11 млн. квадратни километра.

Снимка: PIXABAY/Claudia 14

Защо ни е важно?

Всяка година човешката дейност увеличава натиска върху живота в океаните. Най-жестоки последици оказват промишления риболов, корабоплаването, дълбоководната минна индустрия и влиянието на  фармацевтичната индустрия.

Мнозина се надяваха, че споразумението ще бъде постигнато още през август 2022 година. В крайна сметка, макар и месеци по-късно, преговорите все пак бяха увенчани с успех. Постигането на съгласие между толкова страни е трудно, особено когато това касае част от суверенната им територия. Но в случая опазването на природата е по-значимо от териториалните граници. Тази тема се отнася до живота на всеки човек, а ситуацията с климатичните промени е динамична и се влошава с всеки изминал ден. Подобни действия ни дават отсрочка от настъпването на глобалните катаклизми и възможността да поправим нещата, докато все още не е твърде късно.