В най-ново време Китай за втори път се прочу като епицентър, от който тръгва, убиващ хора, коронавирус. Първият път бе през 2002/2003-та. Тогава загинаха по-малко от 1000 човека. Сега епидемията прерасна в пандемия и всеки песимист би споделил, че след втория път може да се предположи в бъдеще и трети. Особено сега, когато видяхме кадри на отново отворените открити пазари за месо в Ухан.
Оказа се, че китайската кухня крие шокиращи подробности. Убеден съм, че учените отново ще посочат като причина за разпространението на вируса, обичая да се консумират варени, пържени или печени прилепи. Редно е да се посочи и, че Китайската комунистическа партия не полага достатъчно усилия за ограничаването на опасните храни.
Източник/WIKIMEDIA/Skoleopgave1
Вместо това ККП, китайските учени и държавни служители използват борбата с "невидимия враг" като възможност за реклама на страната си, в стремежа ѝ да се превърне в световен лидер. Много от наблюдателите определят тактиката на китайските власти като заета от западната концепция за доброто и лошото ченге. Знаем - те използват на пръв поглед противоположни действия за постигане на една цел.
"Доброто" ченге, в случая, притежава усмихнато лице. То провежда "медицинска дипломация", осигурява съвети и доставки на засегнати от пандемията държави. "Лошото", разбира се, е със сключени вежди. То бе изиграно от говорителят на китайското външно министерство, Джао Лъдзиен. Човекът без запъване ни уведоми, че вирусът е донесен от САЩ и е пуснат в Ухан от американски войници.
Доказателства, разбира се, не бяха представени.
Източник/WIKIPEDIA/By China News Service
Тук лесно можем да направим аналогия с китайската опера на Съчуан. На сцената изпълнителите сменят със сръчност на факири маски, изобразяващи промяната в техните настроения. Китайският термин за променящо се лице, бианлиан, е синоним и за внезапно превръщане на доброто във враждебно. Ако пренесем аналогията в политиката,двуличието е в полза на Китай. Защото в условията на пандемия се изисква повече от едно лице. И още участници. Все пак, изходът от глобалната "война" за лидерство зависи много от САЩ. А знаем, че президентът Тръмп е ненадминат майстор в промяната на своите "маски".
Затова Китай отделя на символиката сериозно внимание.
Източник/WIKIMEDIA
В разгара на кризата в Ухан пристигна карго с хиляди, дарени от Япония маски. Върху кашоните бяха изрисувани китайски герои и надпис: "Земи разделени, небе споделено", което е цитат, взет взет от древно китайско стихотворение. Китай веднага върна жеста, с друг цитат от стихотворението: "Нека се изправим пред един и същ вятър заедно".
Китайските правителствени организации изпращат в чужбина милиони маски и хиляди комплекти за тестване.
Тази дипломация е част от новата стратегия с две лица - помощ към други държави, с цел да си да си върнат спокойствието, а Китай да демонстрира ролята си на отговорна глобална сила. Претенциите са за високо морално ниво. Едновременно с това върви лансирането на конспиративни теории за произхода на вируса - за да се атакува противника.
Източник/WIKIMEDIA/IQ Remix
Очаква се вниманието да бъде привлечено към неефективноста на САЩ в борбата с кризата. Във вътрешен и външен план целта е да се забравят опитите на партията и правителството да скрият проблема, през първите определящи ограничаване на заразата, седмици.
По света, шокиращото разпространение на вируса е придружено от вълна на расистки изказвания, мемета, класификации и статии, насочени срещу азиатците. Видяхме кадри от Америка на крещящи, плюещи и заплашващи хора. А инцидентите с китайци показват надигащ се расизъм в много точки по света. Но ако се върнем назад в историята, ще видим, че това не е първият път, когато страхът от болести предизвиква антиазиатски расизъм.
Източник/WIKIMEDIA/Zhou Guanhuai
Пример са САЩ и Канада, в които през ХIX век започват да пристигат китайци търсещи работа. Техният труд е широко използван за изграждане на железопътни линии. Китайските общности просперират в разрастващите се градове на Западното крайбрежие. Там те създават предприятия и неуморно се трудят в перални и хранителни стоки, извършват домашни услуги, и са особено инициативни като готвачи.
Присъствието им бързо е етикетирано от белите като "опасно", животът им - "най-нездравословен", а моралът - "неизмеримо под нашия".
Източник/WIKIMEDIA/
През 1882-ра дори е приет закон забраняващ на китайци да имигрират в САЩ. Три годи по-късно Канада приема закон за имиграцията. И поставя "данък върху главата" на всички китайски имигранти. Те многократно са обвинявани през годините като преносители на инфекции. Такива исторически случаи на дискриминация показват как страхът от болести често е кодиран с расови предразсъдъци. В днешни дни не е по-различно. Въпреки излязлата от всякакви граници политическа коректност. Което не спря Тръмп да нарече вируса "китайски". И трябва да признаем, че този път обвинението е основателно.
От друга страна е редно е да напомним, че езикът може да разпали дискриминация с тежки последствия. Любимият ми афорист Станислав Лец твърди, че е виждал последствия, които пораждат причина. Сигурното в случая е, че сегашната "причина" носи враждебната маска на "лошото" ченге.
Източник/WIKIMEDIA/Gage Skidmore
Добави коментар