Идеалисти | Свободата да не бъдеш свободен

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.

Затова и неговата съдба не е без значение.

Източник: PIXABAY/Joshua Choate

Класическите тирани на ХХ век - Адолф Хитлер, Йосиф Сталин и Мао Дзедун са били възприемани като недостижими величини. Независимо, че са отнели живота на милиони.

Техният стремеж е бил да изградят нови цивилизации в своите строго охранявани и понякога разширяващи се, граници. Това означавало контрол върху поведението и личния живот на хората.

Източник: PIXABAY/Pexels

За целта, всеки от тях създавал дисциплинирана партия и жестока тайна полиция. И макар че не всички от "старите" диктатори да е бил масов убиец или пророк на някаква утопична вяра, всички били експерти в насаждането на страх.

Ужасът бил техният универсален инструмент.

Към края на ХХ век обаче нещата се промениха. Автократите замениха военните униформи с консервативни костюми и вече не екзекутират опонентите пред пълни футболни стадиони. Но главната цел си остава същата - да се монополизира политическата власт, да бъде еднолична. И ако не вечна, по биологични причини, поне да е за цял живот.

Източник: PIXABAY/Denise Husted

Днешните силни мъже разбират, че при настоящите условия насилието не винаги е необходимо. Дори вреди. Вместо да тероризират гражданите, модерните владетели ги контролират. Като променят мирогледа им.

Той може заблуждава хората. Те стават съгласни, дори одобряват с ентусиазъм. Каквото и да било. Защото новите диктатори манипулират посредством информация, а не чрез жестоки репресии. Поне в огромната си част.

Източник: PIXABAY/박유정

Според последния Индекс на демокрацията на Economist Intelligence Unit, 39,2% от световното население живее в откровено авторитарни режими, а още 15,7% – в т.нар. "хибридни режими" – изборни фасади, подсилени с репресии и манипулации.

Това означава, че общо около 54,9% от хората на планетата, от приблизително 60 държави, де факто живеят под диктатура.

Източник: PIXABAY/Gude Pavan

Почти навсякъде ограничението на човешките права се постига с унищожаване на плурализма. Защото мирното съжителство на хора с различни политически идеи, религии или етнически идентичности, "вреди" на "правилното" провеждане на избори. И създава риск за "пожизненото" управление на автократите.

Това естествено ражда насилие. Или както мъдро отбелязва Жокерът в "The Dark Knight", трябва да създадеш малко анархия, за да настъпи пълен хаос.

Източник: PIXABAY/Stock Snap

И тук се откроява един глобален парадокс - повечето хора се съгласяват със собствената си несвобода. Независимо дали от страх, умора или надежда за миниатюрна лична изгода, малкият човек се адаптира към системи, които очевидно го лишават от гражданско участие и политическа власт.

А на местата, където откритият бунт е обречен или направо самоубийствен, примирението се е преврнало в стратегия за оцеляване.

Източник: PIXABAY/Mircea Iancu

Животът под авторитарно управление, в рамките на изпразнени от съдържание демокрации, изисква постоянен компромис между личните ценности и потисническата реалност. Но с течение на времето индивидуалните избори се натрупват и се превръщат в обществена норма.

Откритото неподчинение, някога морален императив за смелите, започва да изглежда безразсъдно, наивно и дори егоистично. Защото неговото място е заето от модерната стратегия на адаптацията. Така хората занижават очакванията си и приемат ограничаването на свободите като неизбежен факт от живота.

И най-лощото - учат децата си да мълчат.

Източник: PIXABAY/Van Loc Cap

Демокрацията съществува само като фасаден етикет, а адаптацията е практичен цинизъм. Затова думите на Хана Аренд, от "Произход на тоталитаризма" (1951), продължават да звучат уместно:

В един непрекъснато променящ се, непостижим свят, масите бяха достигнали до точката, в която едновременно вярваха на всичко и на нищо, смятаха, че всичко е възможно и че нищо не е истина.