Тъкмо навреме за 80-ата годишнина от края на нацистката ера и освобождението на концентрационните лагери, германското общество е изправено пред исторически разрив.
Докато последните оцелели, освободители и палачи от Втората световна война бавно напускат този свят, спомените за Холокоста изчезват с тях. На този фон крайно десните идеи печелят нова легитимност. Заедно с институционална подкрепа и любовта на народа.
Което поставят под въпрос обещанието "Никога повече!".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
През април 2025-та проучване на Ipsos показва, че за първи път екстремистката партия AfD изпреварва популярността на управляващия консервативен блок между Християндемократическия и Християнсоциалния съюз. С 25% срещу 24%.
Промяната в тоналността на отношенията с ключовия съюзник САЩ допълнително разклаща утвърдените норми.
Докато някога американската политика насърчаваше културата на отговорност и колективна памет, сега администрацията на Тръмп демонстрира симпатии към крайнодясната "Алтернатива за Германия". Защото е контрапункт на "политическата коректност".
А в екстремистките кръгове това е сигнал за международна подкрепа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
Междувременно антисемитските престъпления в Германия растат главоломно.
Само през първата половина на 2024-та, в Берлин, са регистрирани 1 383 инцидента. Или средно по осем на ден. Това е най‑високият брой откато се води статистика. Дори мемориалите на концентрационните лагери съобщават за увеличаване на вандалските прояви и дребните кражби.
Общественото напрежение и политическата поляризация нарастват.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Clemens Bilan
Без живи свидетели, които да разказват личните си истории, за младите поколения, Холокостът постепенно се превръща в абстракция.
Изследователите предупреждават за настъпване т.нар. "умора от Холокоста" сред германските младежи. Независимо от усилията на образователните програми, да се противопоставят на социалните медии, които разпространяват фалшиви наративи. Така нацистките зверства на практика се омаловажават.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jarek Praszkiewicz
За младите, ритуалите по отбелязване на годишнини са свързани предимно с истории от учебниците или медиите, а не с жив опит. Тази двойственост разкъсва гражданския консенсус, установен преди 80 години.
Средният германец днес се чувства разколебан и несигурен, както никога след края на войната. Изчезването на живите свидетели на Холокоста прави историческата травма по‑отдалечена, а с това и по‑лесна за изкривяване и обезценаване.
Източник: WIKIMEDIA/conceptphoto.info
В ежедневието феноменът се проявява в нарастващо недоверие. Както към институциите, така и между самите хора. Когато приблизително 70% от населението възприема популизма като заплаха, но една пета продължава да гласува за популистка партия, социалният дисонанс става осезаем.
Съседи, приятели и колеги внезапно се оказват в диаметрално противоположни политически лагери.
В резултат, в германското общество се настанява хронично усещане за нестабилност. А нарастващият страх от омраза и агресия върви ръка за ръка с неразбирането какво всъщност стои зад нееднозначните символи и церемонии.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Gregor Fischer
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
За еврофашистите от Брюксел е странно и изпадат в истерия как така обикновените германци не са съгласни да пращат повече оръжия за Украйна,не са съгласни да плащат космически цени за ток и газ,заради спирането на евтиния руски газ,не са съгласни с вече 150те пакета санкции срещу Русия,които оставиха хиляди без работа,не са съгласни със забраната да се празнува 9май като ден на победата над фашизма.Как се очаква да не бъдат забравени безумията на Втората световна война след като ти забраняваш да се говори за нея,не признаваш победата на Русия и си най-върлия поддръжник на един откровен фашист като Зеленски,който изби собствения си народ.Нормалните германци най-после разбраха в какво безумие ги вкараха собствените им лидери,които в опит да скрият собствената си некадърност търсят външен враг,с когото да плашат хората.Тръмп не е виновен,че им каза истината в очите,както и собствените им сънародници и защитата първо на националния интерес не е популизъм,а нещо нормално.