І ред: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. ІІ ред: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев. Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 г.
На 28 юни се навършват 166 години от рождението на Иван Андонов Савов - революционер, журналист, политик, участник в Старозагорското и Априлското въстания и един от организаторите на Съединението.
Роден е през 1854 година в чирпанското село Мурсалково. Сам пише, че житейският му път започва на нивата посред жетва. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Чирпан и Пловдив.
Едва на 18-годишна възраст Иван Андонов става революционер. Работил е като учител, когато става член на Чирпанския частен революционен комитет. Заедно със Стефан Стамболов участва в Старозагорското въстание, а през 1876 г. и в Априлското.
Покрай революционната си дейност се е виждал с Левски и Ботев. Точно тогава обаче е заловен от турците. Осъден е на смърт от турските власти. Впоследствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Прекарва две тежки години в затворите на Пловдив, Одрин и Цариград.
Иван Андонов е сред малкото български затворници, които са доживели амнистията от пролетта на 1878 г. и видели свободна България след подписването на Сан-Стефанския мирен договор.
След Берлинския конгрес Андонов е в челните редици на комитетите "Единство", целящи обединение на разпокъсаните български земи. Избран за апостол-организатор на Пловдивския комитет, след което започва активна агитационна дейност.
На 10 февруари 1885 г. в дома на Андонов в Пловдив се основава Български таен централен революционен комитет. Той е избран за секретар, а председател става Захарий Стоянов. Двамата повеждат решителна борба за съединението на Източна Румелия с Княжество България.
След Съединението Иван Андонов запазва приятелството и идейната си близост със Захарий Стоянов. Благодарение на негостава журналист. Основава и издава три вестника. "Пловдивски куриер" 1890 г., "Малък вестник" 1892 г. и "6 септемврий" 1908 г.
Иван Андонов (вторият от ляво надясно) с Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов и Димитър Ризов
През лятото на 1886 г. Андонов е назначен за съдебен следовател в Пловдивския окръжен съд. Той е избран и за член на Централното бюро на Либералната партия, с което се поставя началото на неговата политическа дейност.
Бил е депутат в Третото и Четвъртото Велико Народно събрание, а после и в Петото и Шестото обикновени народни събрания. В някое от тях е бил и заместник-председател на парламента. Оглавявал е Народнолибералната партия в Пловдив.
Когато Стефан Стамболов е убит на 3 юли 1895 г., Иван Андонов напуска България, тъй като животът му е бил застрашен. Връща се в родината чак когато вълната на преврата затихва.
След като приключва с Народното събрание през 1907 г., революционерът продължава адвокатската си практика в Пловдив.
В последните години от живота си, Андонов ослепява заради диабет. Тогава започва да диктува разкази за своята младост. За срещите си с Васил Левски и Христо Ботев, за приятелството си със Захари Стоянов и Стефан Стамболов, както и за въстанията.
Те са отпечатани като "Из спомените ми от турско време" и "Съединението".
Иван Андонов умира на 18 декември 1937 г., на 83-годишна възраст .
Добави коментар