Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
Приближаването към легализацията на асистирана смърт в Англия и Уелс бележи една от най-дълбоките обществени промени през последните десетилетия.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
След като законодателите отново изразиха подкрепа за мярката, Обединеното кралство е на прага на фундаментално преосмисляне на отношението си към терминалните заболявания, личната автономия и последния етап от живота.
Но за малкия човек това не е просто правен или политически въпрос, а цялостна трансформация на културната и емоционалната среда - в която живее, грижи се за близките и в даден момент се изправя пред собствената си смърт.
ЕПА/БГНЕС/Neil Hall
За разлика от много законодателни промени, които остават абстрактни или административни, тази пряко засяга личния живот на семейства в цялата страна.
Тя променя начина, по който хората мислят за контрола над телата си.
Как планират бъдещето и как се справят с болката, страха и достойнството при умиране. И предизвиква обществото да се изправи срещу дългогодишни морални, религиозни и етични рамки. Които от поколения са определяли какво е допустимо в края на живота.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Съгласно Закона за самоубийствата, от 1961 година, евтаназията е незаконна в Англия и Уелс. Той криминализира насърчаване или подпомагане на самоубийство.
Но обществените нагласи се променят от години. Проучванията показват, че значително мнозинство от британците подкрепят правото, на терминално болни хора, да получат медицинска помощ, за да прекратят живота си.
При строги гаранции.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Критиците на тази медицинска практика обаче имат опасения за уязвими хора, които могат да бъдат подложени на пряк или косвен натиск, за да прекратят живота си преждевременно.
Съществува и тревога какъв сигнал изпраща закона към хората с увреждания или хронични заболявания. За да не се възприема техния живот като по-малко ценен.
В Обединеното кралство, както и в много западни общества, смъртта често е тема, приемана с неудобство или мълчание. Докато не стане неизбежна, тя рядко е обсъждана открито. Дори в рамките на семейството.
ЕПА/БГНЕС/Neil Hall
В този смисъл, от културна гледна точка, движението към легализация оспорва дълбоко вкоренените табута около смъртта.
Оказването на медицинска помощ в подобни случаи принуждава хората да се изправят пред края не като внезапно събитие, а като съзнателно, целенасочено решение. А това изисква планиране, обсъждане и етична преценка. Което променя парадигмата.
От пасивно приемане на съдбата, мнозина ще трябва да заемат активна и автономна позиция за края на живота.
ЕПА/БГНЕС/Neil Hall
Много религии разглеждат живота като свещен и неприкосновен. Затова и моралното разделение по този въпрос е неизбежно. Семействата и индивидите ще трябва да приспособят личните си вярвания към опциите, които предлага съвременното общество.
Изборът кога и как да умреш постепенно напуска личното пространство. И се превръща в колективна дилема. А тя променя начина, по който обществото обсъжда живота и отговорността на държавата в него.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Добави коментар